Какво е това – да не знаeш и да нямаш и най-малкия шанс да разбереш кой е биологичния ти баща? Да осъзнаваш, че не си плод на любовта, а родителите ти дори не са се познавали? Ето какво казват самите „деца от епруветка“:
– Това е доста странно усещане: когато казваш на съучениците си, че баща ти – е някакъв си донор на сперма, те виждат в тебе не човек , а същество, създадено в лаборатория.
Аria, 22 години
– Донорството на сперма е доста специфична дейност, така че често се чудя какъв е истинският ми баща. Искам да кажа, защо той е решил да стане донор на сперма – бил е толкова егоцентричен, имал е трудности в живота, или какво?
Дейвид, 19 години.
– Когато едно семейство осиновява дете, те обикновено се ръководят от симпатии и чувства, а изборът на баща ми се основава единствено на стандартните характеристики на донора: височина, тегло, образование и така нататък. Има нещо много неприятно – сякаш половината от мен са я избрали в магазина. Разбира се, аз не обвинявам майка ми, но чувството е много странно.
Ричард, 25 годишен
– Мен по принцип никога не ме е безпокоял този въпросът. Обичам родителите си, и никога не съм имал чувството, че баща ми не ми е роден. Аз не задълбвам по отношение на този въпрос, защото, когато за първи път споменаха това в детската градина, приятелите ми мислеха, че е смешно и странно. От една страна, би било доста интересно да узная кой ми е биологичен баща, но от друга страна – тази безполезна информация вероятно само ще усложни живота ми.
Grace, на 32 години
– Винаги ми е било интересно колко са моите полубратя и сестри. Задавах си този въпрос в гимназията и тъй като аз съм единственото дете в семейството, за мен и сега това е много интересно. Един ? Двадесет? Много по-интересно би било да се срещна със своите братя и сестри, отколкото с биологичния си баща. Кои са те? Дали си приличаме с тях? Как живеят? Това е, за което аз все още си мисля.
Мария, на 35 години
– Сега се справих с чувствата си по въпроса. Но родителите ми са направили ужасна грешка, решавайки да не ми кажат за това до 16 години. Това страхотно ме нокаутира, и не можех да се примиря със своят статут на „бебе от епруветка“ почти до края на колежа. В продължение на няколко години бях много ядосан на баща ми, който, всъщност, ме обича много, и е бил през цялото време чудесен баща.
Maрк, на 26 години
– Единствено ме безпокоеше, че майка ми през цялото време споменаваше моя биологичен баща само като донор, а не като човек. Аз не мисля, че тя се държеше така съзнателно, но в крайна сметка имах чувството, че съм някакъв фалшификат и това ме депресираше.
Кристин, на 24 години
– Повечето хора мислят, че всички донори на сперма я предават анонимно. Всъщност, вие може да не скриете името си, ако желаете. Моят биологичен баща не го е скрил. Аз не знаех за това докато не реших да го намеря и се радвам, че го направих. Аз специално чаках за да имам моето собствено семейство – за да не би срещата да ме осакати емоционално. Той е страхотен човек. Отначало родителите ми бяха развълнувани от новината, че съм решил да се срещна с него, но сега всичко е наред – просто се сдобих с още роднини. Срещата с него ми помогна да разбера за себе си това, което не можех да разбера преди.
Майкъл, на 40 години
– Може да изглежда малко странно, но никога не съм искал да се срещна с моя биологичен баща лично. Може би просто се страхувам, че ще се окаже, че той някога е бил изгонен от университета, и сега дава сперма от време на време, за да си купи пица и бира.
Джим, 31 години
– Мама призна, че биологичният ми баща е донор на сперма преди една година, когато баща ми почина от сърдечен удар. Бях много ядосана и от тогава не говоря с нея. Един ден, разбира се, ще проговоря, но сега все още не съм готова.
Дария, на 29 години
