В Китай е открит ген, отговорен за неуязвимостта към колистин – антибиотик от класа на полимиксините, които антибиотици се считат за „последната граница“: те се използват след като други класове лекарства вече не са в състояние да унищожат опасни микроорганизми. Новият ген вече е открит в животни в Южен Китай, а отскоро фигурира и в човешки болести, пише Lancet Infection Diseases.
Доскоро грамотрицателните бактерии, които придобиват резистентност към антибиотици, са били уязвими към въздействието на полимиксините. През 2012 г. Световната здравна организация (СЗО) нарече колистина (едно от лекарствата в тази група) жизненоважен за човешкото здраве. Това обаче не попречи на китайските земеделските производители в големи количества да дават колистин на прасета и пилета (за стимулиране на растежа им).
В резултат на това, както е открил Yi-Yun Liu) и колегите му от Южнокитайския университет по агрономство (Guangzhou), е възникнал първият известен на науката ген за резистентност към колистина, способен с лекота да се мести от една бактерия в друга.
Освен това генът е вече широко разпространена в целия Южен Китай – той е открит в 15 на сто от пробите от месо и в 21 процента от животните, чиято кръв е взета за анализ в периода 2011-2014. Което е още по-лошо генът за резистентност към колистин започва да играе роля и в човешките болести: тя е намерен в 16 от 1 322 проби от урина и кръв, взети за анализ в болниците от региона.
Генът може лесно да се премества от една бактерия към друг, увеличавайки тяхната устойчивост към антибиотици – за разлика от други подобни мутации, разпространението на които се ограничава до преките потомци на мутиралите микроби. Той вече е открит в щамове на ешерихия коли, клебсиела (причинител на пневмония) и Pseudomonas Aeruginosa.
Причината е, че новият ген (MCR-1) е фиксиран на плазмидите – двойноверижна пръстеновидна ДНК молекула, способна да се репликира автономно. Сега дори забраната за използването на колистин в говедовъдството няма да подобри ситуацията: генът вече се е загнездил в плазмидите, и дори и при липса на контакт с антибиотици няма да изчезне. По този начин, очевидно решение на този проблем засега няма.
