Историята за легендарния рицар се разпространява от няколко столетия

За първи път за черните рицари започва да се говори през 9-ти век, а в XIII век за тях вече се носят легенди.

Въпреки че черните рицари вършат добри дела и защитават хората от несправедливите управници и други заплахи, средновековната църква забранява споменаването им и всички текстове свързани с тях.

Историята за легендарния рицар се разпространява през вековете.

Черният рицар Ашор е известен като опитен и силен човек, който въпреки напредналата си възраст се специализирал в убийства на жестоки царе и други подобни благородници. През XIII век един крал имал могъщ враг – кралят на друга страна, който потискал поданиците си. Отчаян от невъзможността да победи противника си, кралят пратил съобщение и помолил Ашор да дойде. Една нощ кралят се събудил и видял рицаря до леглото си. Той влязъл в двореца незабелязано, което доказвало уменията му.

Рицарят попитал краля кого трябва да убие и той му казал. Aшор се съгласил, но казал, че първо ще провери дали кралският враг наистина е зъл потисник на народа. Рицарят влязъл в града-крепост на противника на краля и разбрал, че той наистина е жесток владетел, затова се се съгласилл да го убие.

Той научил, че злият крал държи в затвора стар свещеник, който някога се разбунтувал против бруталността на владетеля. След убийството на краля Ашор решил да освободи свещеника. Той влязъл в затвора и видял, че свещеникът е много слаб и едва се държи на краката си. На Ашор му били много трудно да се измъкне от затвора със стареца на ръцете си – рицарят бил ранен. Независимо от това те се качили на коня, напуснали града и се скрили в гората.

Черният рицар освободил града от злия крал, обаче след него тръгнали преследвачи. Той осъзнал, че умира от раните си, слязъл от коня си и казал на свещеника, че трябва да продължи по пътя си без него. Свещеникът му благодарил, благословил, и тръгнал.

Ашор чакал своя край близо до едно дърво. Скоро, когато кръвта му изтекла, до него се появил демон и казал, че душата на рицаря е негова. В това време се появил и ангел, като казал, че душата на рицаря му принадлежи и че той е дошъл да го отведе на небето. Очевидно рицарят бил направил повече добрини, отколкото лоши, и бил опростен.

Докато тези двамата се борели за душата на човека, се появил трети, който нямал форма. За да бъде видим , се появил като фигура в черно наметало, но нямало и следа от ръцете му или краката, или лицето. Този трети бил Аноним, пазител на Вселенския баланс, този, който не може да бъде назован, олицетворение на абсолютната неутралност, нито добро, нито лошо, извън всякакви рамки.

Той казал, че рицарят е направил толкова добро, колкото и зло. По този начин нито една от двете страни не може да претендира за душата му. В този момент ангелът и демонът изчезнали и Аноним се обърнал към рицаря.

Раните на Ашор незабавно се затворили. Той станал и заслушал внимателно какво казва неизвестния. Аноним казал, че Ашор е освободен и вече не принадлежи на „системата“, той е извън нея и може да прави каквото си иска, да живее както си иска и да пътува до всяко място, включително и на други планети. Когато се отегчи от всичко това, той трябва да се обади на Аноним отново и да му разкаже за истинската цел на своето съществуване. Тъй като Aшор вече не е част от системата, действията му вече няма да имат значение за света. Дали прави добри неща или лоши, универсалният баланс ще остава непроменен.

Според легендата, след тези думи, тайнственият непознат изчезнал, а рицарят Ашор все още живее сред хората и върши само добри дела.

Последвайте ни в Телеграм

Още по темата във фейсбук:

Равновесие на силите: Ако много се страхувате от нещо – точно това и ще получите

Балансът може да бъде нарушен не само с действия, но и с мисли. Всичко в природата се стреми към равновесие. Разликите в атмосферното налягане се изравняват от вятъра. Разликата в… Continue reading „Равновесие на силите: Ако много се страхувате от нещо – точно това и ще получите“

Никога не убивайте кучето! – притча за осъждането

Едно семейство нямало деца, въпреки че били заедно вече няколко години. За да не се чувстват сами, съпругът и съпругата си взели кученце- немска овчарка. Те го обикнали и се… Continue reading „Никога не убивайте кучето! – притча за осъждането“