На теория времето може да бъде разделено на безкрайно малки интервали, но на практика за минимален интервал, който има физически смисъл, повечето учени приемат Планковото време, равно на около 10 на минус 43 -та степен секунди. Тази абсолютно гранична стойност означава, че събитията не могат да бъде разделени помежду си, ако те са възникнали с разлика във времето по-малка от тази стойност.
В новата си работа физици предполагат, че най-краткият, имащ физическия смисъл интервал от време, може в действителност да е с няколко порядъка по-дълъг от планковото време. В допълнение учените показват, че самото съществуване на минимален интервал променя основните уравнения на квантовата механика; а тъй като квантовата механика описва всички много малки физически системи, това ще промени и описанието на всички квантово-механични системи.
Изследователите – Мир Файзал от Канада, Мохамед Халил от Египет и Сауря Дас от Летбридж – наскоро публикуваха статия, озаглавена „Кристалите на времето, състоящи се от неизвестен времеви минимум“ в Европейското списание за физика,
„Може да се окаже, че в нашата Вселена минималният отрязък от време всъщност е много по-голям от планковото време, и то вероятно може да бъде точно измерено по време на експеримент,“ – споделя в интервю за Phys.org Файзал.
Планковото време е толкова малко, че още нито един експеримент дори приблизително не е успял точно да измери този период – най-точните измерения са достигали около 10 на минус 17 -та степен секунди.
Но както и да е, възможността за съществуването на Планковото време поддържат много теории в областта на квантовата гравитация, като например теорията на струните
Почти всички тези теории предполагат, че е невъзможно да се измери разстояние по-малко от дължината на Планковото, което означава, че е невъзможно да се измери интервал от време по-малък от времето на Планк, защото времето на Планк – това е времето, необходимо на светлината за преодоляване на дължината на Планк във вакуум.
Някои теоретични изследвания, проведени наскоро в научния свят, са подтикнали физиците да помислят за структурата на времето – по-специално, дали времето е непрекъснато или е дискретно.
„В тази статия ние предполагаме, че времето е дискретно по природата, и описваме метод за експериментална проверка на това твърдение,“ – споделя Фейзал.
Един от възможните експерименти включва измерване на скоростта на спонтанното излъчване на водороден атом.
От философска гледна точка, дискретната природа на времето означава, че нашето възприятие на времето като непрекъснато протичащо явление е просто една илюзия.
„Физическата вселена, в действителност прилича на филм (кинофилм), където последователността от неподвижни изображения, показвани на екрана, създават илюзиятата за движещи се картини – казва Фейзал. – Така че, ако ние приемем казаното по-горе, се оказва, че видимият от нашето съзнание физически свят със своето непрекъснато движение – това е илюзия, зад която стои дискретна, математически вградена структура „.
„Това предположение придава на физическата реалност платонова природа“, – казва той, намеквайки за твърдението на Платон, че истинската реалност съществува независимо от нашето възприятие. – Но в същото време, за разлика от идеалистичните теории на Платон, нашата хипотеза може да бъде експериментално проверена, тя не е предмет само на философски разсъждения“.
