За този инцидент е известно много малко, което не е изненадващо, тъй като всичко се е случило в пустинята Калахари в Африка.
Освен това операцията по залавяне и проучване на сваления НЛО се нарича „Сребърен диамант“ и е с висша степен на секретност. Но все пак секретната информация излиза наяве.
Сухите редове във военен доклад
На 7 май 1989 г. в 13:40 ч. фрегатата на ЮАР „Sa Tafelberg“ праща в базата в съобщение, че вижда на екраните на радара неидентифициран обект, който се движи със скорост от над 5 000 мили (1 морска миля = 1,852 км) в посока бреговата линия.
Във въздуха са вдигнати два „Мираж“-а, командир на ескадрилата е Гоозен. В 13:50 часа обектът навлиза във въздушното пространство на ЮАР.
Гоозен съобщава, че обектът е направил остра маневра, която „Мираж“-те не са в състояние да повторят, но контактът с обекта не е загубен. От земята следва заповед: Да се свали. В 13:59 „Мираж“-ите откриват огън и улучват. Обект „се поклаща“ и под ъгъл 25 градуса започва да пикира към земята и пада в пустинята Калахари на 80 км от границата. На мястото на катастрофата веднага пристигат служители на ВВС и технически експерти.
От тайната папка „Сребърен диамант“
На мястото на катастрофата е бил открит кратер с диаметър 150 м и дълбочина 12 м, в който се намира дискообразен обект с диаметър 18, и височина 8 метра. По периметъра му има 12 овални прозорци. Няма свързващи фуги в устройството. От наличните три телескопични опори напълно се е отворила само една. Обектът е бил доставен в секретна база на военновъздушните сили.
В базата в диска се отваря люк и от него излизат две хуманоидни същества, едното от които е ранено. Ръстът на съществата е 120-150 см, кожата им е със сиво-син цвят, главите са с несъразмерна големина. Полегати очи, без зеници, ръцете са до коленете, с три пръста. Метод за комуникация помежду им – очевидно телепатичен. Проби от кръвта и кожата не са взети заради съпротивата на хуманоидите.
През юни 1989 г. апаратът и двата хуманоида са били транспортирани в САЩ. Съществата отказват всякакъв контакт. Няколко дни след пристигането в САЩ раненият хуманоид умира, а вторият умира през септември 1989 година.
Аутопсията показа, че пилотите на кораба нямат нищо общо с хората, вътрешни органи, подобни на човешките (черен дроб, бъбреци, стомах) нямат, но имат много артерии и вещество, наподобяващо хлорофил.
Предполага се, че съществата вероятно са били по-близо до растенията, отколкото до животните. Да определят източника на движение и мястото, откъдето е дошъл апарата, специалистите не успяват.
Откъде изтича секретната информация?
Информацията е с източник някой си Джеймс ван Гройнен. В допълнение към историята, той показва и сертификат за сътрудник на разузнаването на ЮАР и фотокопия на документи. Като представител на службите за сигурност, той участва в работата по изследването на НЛО.
Ван Гройнен преди да получи разрешение за достъп е подписал задължение да пази в тайна информацията, която ще му стане известна и е бил предупреден, че нейното разкриване се счита за държавна измяна. Въпреки това той решава да публикува информацията, вярвайки, че да се крие това е „предателство към цялото човечество.“
Журналисти все пак решават да проверят историята на Гройнен. Те откриват пилота Гоозен, който потвърждава, че наистина е стрелял по неизвестен обект във въздуха. Един от служителите от разузнаването на Южна Африка потвърждава операцията „Сребърен диамант“, но за същността и не знаел.
Намират се и двама очевидци, които твърдят, че са видели падането на НЛО. Що се отнася до Министерството на отбраната, неговият говорител полковник Rolt заявява, че няма да коментира“появилите се в пресата безумни истории.“
Самият Гройунен през 1990 г. изчезва от погледа на журналистите. Дали го е настигнала ръката на правосъдието на Южна Африка, успял ли е да се скрие в този неспокоен свят или службите за сигурност са го отстранили тихо- не е известно.
