Как да не попадаме в ментални капани

Доста често хората правят безполезни, непродуктивни неща, които отнемат много енергия, време и усилия. Как да се избегне това?

Всеки от нас иска да бъде ефективен и да успява в живота, но неочаквано за себе си попада в незабележимите капани на ежедневието, които психологът André Doll нарича „ментални капани“.

Упоритост: По инерция продължавате да вършите нещо, резултат от което вече никой не чака. Например, продължавате да ходите по магазините и да гледате дивани, независимо от факта, че вече сте направили своя избор, и дори сте поръчали доставка. Изглежда, че обстоятелствата са се изменили, и това трябва да се вземе това под внимание, но интуитивната упоритост не ви позволява да приключите.

Амплификация: Инвестирате в делата си много повече усилия, отколкото е необходимо. Ярък пример за този капан е студент, който за да напише реферат, е прочел не една или две книги, а двадесет. В резултат вместо реферат е написал дипломна работа. Изразходвани са много време и усилия, а оценката му е същата като на другите в групата, които не са се напрягали толкова. В този капан попадат хората, които не вярват, че всичко са свършили добре. Капан за перфекционисти.

Фиксация: Вие не можете да направите нищо, докато сте в някакво очакване. Например, в социалната мрежа виждате, че другия човек ви пише отговор. Виртуалният молив монотонно се движи по екрана. Той може да ви пише още 5 или 10 минути, а вие през цялото време сте се залепили за екрана в очакване на отговор. Или стоите опашката за лекаря. Пред вас има петима човека, а в чантата ви е непрочетения доклад, вие не можете да се съсредоточите върху други задачи. Тревожното очакване е чиста загуба на време. В този капан хората попадат най-често.

Реверсия: Вие непрекъснато си спомняте истории от миналото си и безкрайно ги „преигравате“. Една жена се омъжва за далечен роднина, защото любимият и човек я захвърлил. Ражда им се дете – инвалид. Тя и съпругът й преодоляват тази ситуация и си раждат още две здрави деца, но от време на време жената „превърта“ живота си назад и „коригира“ грешката си в миналото.
Мисли от типа: ако бях направил така, сега щеше да е иначе… са контрапродуктивни.

Преждевременно: Свършвате си работата толкова бързо, че може да се окаже излишна. Можете да направите отчета си няколко месеца по-рано, но защо, ако някаква промяна в ситуацията направи тази работа безсмислена? Същото важи и за личните планове. Например, една дама планира със съпруга си отпуската 8 месеца по-рано. Те си купили самолетни билети, резервирали хотел, планирали екскурзии там, за всеки ден имало планирани събития. Но към момента на настъпването на дългоочакваната ваканция, двойката, за съжаление, успява да се разведе. Форсмажор превръща всичко в безсмислен разход на време и пари.

Отлагане: Отлагате важна задача за по-късно. Човек, като правило, няма импулс за да започне да върши важна работи. И без значение каква е тя – изхвърляне на боклука, важно обаждане или отслабване до отпуската. Ние винаги пропускаме преди важните дела десетки други малки и незначителни, като си даваме отсрочка. В този случай използваме оправданието „Аз ще го направя след вечеря“, „чакам вдъхновение“, „ще започна от понеделник.“ Основното нещо е да разберете дали наистина искате да започнете тези дела или целта ви е наложена от някой друг?

Разделение: Вие се опитвате да изпълнявате две задачи едновременно. Малко хора успяват да играят на Юлий Цезар. Когато се опитвате едновременно да четете учебник и да слушате с половин ухо телевизора, не вниквате нито в текста, нито в сюжета. Когато слушате човек и си мислите за нещо свое, ще ви се наложи да го попитате отново, и отново да обмислите това свое нещо за да вземете решение. Не се поддавайте на изкушението да правите две неща наведнъж. Опитът показва, че приоритетът на една задача пред друга е много по-ефективен.

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *