Странните изчезвания на хора по цял свят се случват по един и същ сценарий

Дейвид Паулидес работи в правоохранителните органи повече от 20 години. Изучава случаите с изчезнали хора в Северна Америка и открива  странен модел. Местните власти разглеждат всеки случай поотделно, но Паулидес се опитва да създаде единна  картина, и тя се получава доста загадъчна.

Нещо  като историите в  „Досиетата Х“, казва Паулидес в  Университета в Торонто на 21 май. Той събира 2 000 случаи с общи мистични детайли.

Изчезванията стават само на определени места, най-често до  водни обекти в парковете. Когато хората са намирани живи, те имали пропуски в паметта. Ако  били намирани мъртви,  причината за смъртта било трудно да  определи. Понякога хората били на места, до които е невъзможно да се достигне пеша, или в местност, която вече е била старателно претърсвана.

Паулидес цитира случай, когато тялото на младо момче, е намерено на  паднал дънер. Това дърво лежало на  пътеката, която е изследвана  няколко пъти.

У хората често  липсват дрехи и обувки. Кучетата не могат да тръгнат  по следите на изчезналото лице, казва Паулидес. Някои се държали странно: вървели в  кръг, суетели се, а   след това сядали.

Следователите не намирали  никакви следи. Изчезваният на хора ставали в райони, където няма опасни диви животни. На телата им нямало никакви физически наранявания.

Спътниците на изчезналите повтаряли само една фраза: „По някаква причина се случи така, че се разделихме.“

Паулидес проучва  в детайли десетки случаи, получава  официални доклади, някои от които били силно редактирани,  разговаря с местните следователи,  разпитва свидетели,  говори с  медицинските специалисти. Той казва: „Ние говорим само за около 2% от 2000 случаи, които съм проучил.“

Той започва да изучава такива случаи през 2009 г., когато  се оттегля от поста си в полицейското управление на Сан Хосе. Двама от служителите в парка му казали, че, според тях, някои от случаите на изчезналите хора заслужават  по-нататъшно разследване.

От тогава Паулидес разширява областта на изследванията в градските райони, където имало подобни случаи, и не всички от тях са станали в наше време. За подобни изчезвания се споменава и през  20-ти век.

Той разказва за случаи, когато човек е на едно място, а  след кратко време – на друго. Особено мистериозно е  изчезването на две малки деца, които не могат да изминат  такова разстояние.

На 13-ти юли 1957 г. в близост до Twin Lakes в планината Сиера Невада изчезва 2-годишният Дейвид Алън Скот. Бащата бил до детето, а след това за момент погледнал нещо в  микробуса. Когато излязъл, момчето вече не  било там.

Това не е много голям район и е с добра видимост. Но екипът за търсене намира момчето едва три дни по-късно, когато се изкачват на  близката планина, спускат се до подножието и, а след това се изкачват на  върха на друга планина.

„Едно дете не може самостоятелно да преодолее такова разстояние,“ – казва Паулидес. Очевидно е, че момчето не е стигнало до това място само.

Друго 2-годишно дете, Кейт Паркинс, изчезва от дома си в Ritter на 10 април 1952 г. – тръгва  за плевнята и изчезва. Намерено е  19 часа по-късно, на 24 км от къщата, да лежи с лице надолу върху покрито с лед езеро, все още живо.

Телата на изчезнали хора често ги намират във вода, но това  не изглежда като удавяне, казва Паулидес. Много проучени от него случаи са настъпили в района на Големите езера, както и в градските канали или водоеми.

Jelani Brison, 24-годишен студент и  футболист, е намерен в езеро на голф игрище в Anoka, Минесота. Той е бил видян за последно в дома на приятели на 17 април  2009 г.  в 22:30 часа. Следователите  намерили шапката му в двора на една от къщите в близост до полето, а обувките – в друг двор.

В тези дни  постоянно валял дъжд и голф игрището било в  кал, но Brinson бил с чисти чорапи. Очевидно е, че той не стигнал сам до  това място, а е бил доведен и хвърлен в езерото от някого.

„Той не се е удавил,“ – казва Paulides. Причината за смъртта не може да бъде определена. Това е един от многото такива случаи в областта.

Паулидес написва няколко книги, едната от тях – „Безследно изчезналите: странни съвпадения.“ Той говори за млади мъже, които изчезват в градските райони в близост до вода. Повечето случаи са в щатите Минесота и Уисконсин.

Всичко се случва по един сценарий: младите мъже пият в бар с приятели. Никой не си спомня как са си тръгнали. Няколко дни по-късно те са намерени мъртви във водата. На пръв поглед, най-логичното обяснение: те са се удавили заради напиване. Но Паулидест казва, че не е толкова просто.

Често  младият  мъж е в неизвестност в продължение на няколко дни. След това тялото му е намерено във водата. Но, според анализа на  патолози, тялото е било във водата само един  или два дни. Често това се случва в паркове или гори.

Подобни инциденти се случват не само в Северна Америка, но и в други страни по света, но Паулидест не ги е изследвал в детайли.

Случаят  за  „смъртта в Манчестърския канал“ наскоро привлече вниманието във Великобритания. Според британските вестници, през последните няколко години в  Манчестърския канал са намерени десетки тела, предимно на мъже. Журналистите спекулират, че случаите са дело на сериен убиец.

Но според Паулидес това е  малък канал, и не е ясно как човек може да се удави в него.

Много хора имат  свръхестествени обяснения за  изследването на Паулидес, например, отвличане от извънземни.

Паулидес е предпазлив: „Аз никога не съм  представял някакви теории. Аз  просто описвам фактите. Какво ще се случи ако предложа някоя хипотеза, а на следващия ден някой докаже, че това е невъзможно. Авторитетът на изследването ще бъде компрометиран. Разбира се, за  много случаи лесно може да се намери рационално обяснение, но когато става дума за стотици подобни инциденти, перспективата се  променя. „

loading...

OБЩИ УСЛОВИЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА САЙТА Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително писмено съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определя от редакцията.