Болката трябва да се изживее…

Хората посещават психолозите често с една цел – незабавно да заглушат болката. По- бързо да спрат да  чувстват …

Бързи времена. Бърза смяна на чувствата. Няма време за изживяване на  болка.

Хората посещават психолозите често с една цел – незабавно да заглушат болката. По- бързо да спрат да  чувстват … – и се впускат отново в живота, в работата, в семейството. Като роботи. За да живеят и да не се притесняват. За да живеят и да не им пречат натрапчивите мисли. За да живеят и да не  чувстват.

Затова  болката –   е за чувствата. Това е  показател. Където е нарушена целостта, там боли. Където има рана, там боли. Където има рана, там не може да не боли. Ако организмът е жив, той реагира с болка на травма, на  заболяване.

Има решение: да се превърнете в киборг, тогава няма да ви боли. Никога. Но тогава и залеза на слънцето няма да ви радва, и виното няма да ви е вкусно, и котешкото мъркане няма да е приятно. Това също е  за чувствата.

Раната не зараства веднага. Хайде да я намажем с някакъв  мехлем. Нека да и наложим превръзка. Но раната няма да зарасне докато не се задействат  всички защитни и възстановителни механизми. Кръвта не може да бъде принудена  да се съсирва по- бързо, а  клетките – да регенерират веднага. Всичко се случва със своя собствена скорост и в своето време.

Същото е  и с психиката. Тя трябва да премине през всички стъпки. Не да се сдържа  специално (да не се чопли отворена рана), да не се ускорява (да се маже с един мехлем,  после с друг, трети…). Необходимо е да си позволите да Преболедувате.

Загубата боли. Раздялата боли. Съобщение с лошо съдържание боли. Неотговореното съобщение боли. От груби  думи боли. Нелюбовта боли. Игнорирането боли. Ревността боли.

Ние   трябва не да бягаме, не да се спасяваме, а да изживеем. Необходимо е да се боледува. Както по време на грип –   необходимо да се лежи в  леглото, като се пие чай с лимон. Ние трябва да приемем  тази болка и това състояние. Да признаем  и да назовем това, което чувстваме.

„Да, аз  ревнувам.“ „Да, аз се страхувам да го/я загубя,  страхувам се до смърт.“ И да чувстваме. Да плачем. Да се ядосваме. Да изливаме гнева си. Да страдаме, гледайки снимките. Да пишем тъпи писма. Може да не ги изпращаме, но да пишем. Посветете част от време, за да изживеете болката от ситуацията. Да бъдете в нея. Не да я мажете. Без да  превключвате. Без да се разсейвате. Да си заделите време за  съзнателно живеене с болката.

Самата психика ще  включи защитните механизми. Ако не и пречите – ще ги включи. Ще преболи и ще настъпят  апатия, безразличие. Тогава ще дойде спокойното  разбиране за това какво се е случило. След това – приемане на ситуацията и желание да продължите  напред. Това е същото, което бихте искали да ви се случи веднага, незабавно, още в самото начало.

Разбирам,  е странна тази рецепта. Но вие знаете: действието на всеки аналгетик е ограничено, а  раната престава да боли само когато заздравее.

С любов, Лилиън Ахрем

loading...

Share This: