Нашият физически свят, в който живеем е реалност, но възприятието и в съзнанието на всеки човек е различно.
Вниманието ни е насочено в този свят само към това, което съществува във вътрешния свят на нашето съзнание. Други неща ние просто не виждаме, дори и ако те наистина съществуват около нас.
Това, което съществува в нашия вътрешен свят, се определя от убежденията, наложени ни отвън. Тези убеждения ни се налагат още от раждането: в семейството, в обществото. Те могат да бъдат верни, а може да са и фалшиви, но целият ни живот се крепи на тях.
Едно време са вярвали, че Земята е плоска и лежи върху три кита. И хората са вярвали в това, а тези, които не са били съгласни, са ги изгаряли на клади.
Сега, нашата действителност се определя от багажа на вградените в нас убеждения, според които се случва избирателно възприемане на информацията, а това, от своя страна, създава в съзнанието ни илюзията за реалността на нашия свят.
Сега нека помислим – кой и за какво е създал тази илюзия и защо действа този механизъм?
Тази илюзия е създадена за да управляват живота ни. Тя се създава по следния начин. Първо, взема се някаква идея и се маркират ценности. Идеята – това е нашето светоусещане, и може да бъде всичко, което искат: например, наложени са ни две (условности) – материализъм и идеализъм, има Бог – няма Бог, и т.н. Какви във връзка с това могат да са нашите ценности? Това са патриотизъм, национална идея, богатство и т.н.
След тях идват човешки потребности, свързани с оцеляването – ядене, пиене, размножаване. Всички наши нужди се подкрепят от силна емоция. Коя е най-силната ни емоция? Да, това е страхът, а Страхът от смъртта – това е най-силната емоция. Емоцията в този случай – това е енергия, а идеята – информация.
Така че, колкото повече хора участват в идеята за конфронтация между идеологии, религии, толкова повече енергия се използва за поддържане на тази идея. По този начин се сформира енергоинформационната обвивка. В тази обвивка се поставя софтуер, по който хората ще живеят.
И човекът е принуден да живее по тази информационни закони, мислейки си, че това е реалния живот. Ние сами си създаваме тази илюзия, а за поддържането и влагаме изключително много усилия и енергия. Ние на практика не живеем. Или по-скоро, ние само си мислим, че живеем.
Спомнете си детството, кака мечтаехме – ето, ще завърша гимназия, и почвам да живея! А след това се оказва, че ще трябва да завършим и институт … И веднага след това започваме да живеем! После се женим, раждат се деца, и започваме да мислим – отглеждаме децата и после живеем. А старостта вече не е толкова далеч, но ние пак не сме живели. И всичко това само за да ни задържат в рамките на тази енергоинформационна черупка. В тази илюзия, която ни е наложена. Ние приемаме илюзията за цел, а това са само инструменти. Инструменти за постигане на истинските цели.
Така че, докато вярвате в илюзията – вие сте неин роб. Вие живеете по законите на тази илюзия и не можете да управлявате реалността – всъщност реалността ви управлява вас. Когато осъзнаете, че в своята илюзия винаги сте сам, и че в живота има само един миг – Тук и Сега, и друго няма да има – едва тогава е възможно завинаги да се отървете от илюзиите.
Именно в избавянето от илюзиите се заключва Осъзнаването на дуалността. Не, дуалност, както я е имало, такава и ще я има. Без дуалност, ако тя се отстрани от нашия свят, светът просто ще престане да съществува.
Дуалността няма да изчезне, това е невъзможно, но, осъзнавайки всичко това, ние просто по различен начин ще започнем да виждаме света. Ние ще започнем да разбираме всичко, което се случва в него. Ние няма да имаме толкова много въпроси без отговор. Ние ще разберем защо всичко се случва точно така.
Ще осъзнаете, че няма как да е добре за всички. Ако човек сам си прави лоши неща – значи той се нуждае от това, за да натрупа опит. Защото най-ценното нещо, което ще вземем със себе си от този свят – това е нашият опит.
Нийл Александър
