Тъжната приказка за най- уродливото коте на света

Нашият свят е устроен така, че ако сте „черна овца“ и се различавате от сивата маса  външно или вътрешно, вие се  превръщате в белязан за цял живот. Подобна  система е била практикувана в древна Спарта, където децата с физически недъзи са били хвърляни от висока скала. Ако вие също не сте идеален: твърде пълен, грозен, значи  нямате право на пълноценен живот, просто няма да ви позволят.

Великият  Умберто Еко, който е  автор на много произведения, между които легендарните  „История на красотата“ и „История на уродливостта“, в интервю, признава: „Повярвайте ми, красотата е много по-скучна от уродливостта. Няма да сгрешите ако кажете: уродливостта е по- красива от красотата. “

Интернет списание You! публикува eдна невероятна жизнена история, от която заплакаха  всички в интернет. Тази  метафорична история много прилича на нашия  живот и за пореден път доказва, че външността  може да бъде измамна. Дори грозните котки, са способни на любов!

„… Аз живеех в къща, където всеки човек знаеше  колко грозна беше нашата местна котка. Поради това бедното животинче си имаше и име: Урода. Целият му живот бе  ежедневна борба за оцеляване, да хапне каквото Бог му изпрати, и … любов.

Такова съществуване бе  оставило своите отпечатъци  върху тялото на животинчето: котката беше като пират, само с едно око, от лявото ухо след две или три улични битки бе останало само една малка късче, а дясната предна лапа (счупена  от някакъв изверг , когато котето е било  само на  няколко седмици) бе зараснала така, че създаваше  впечатлението, сякаш  животинчето се опитва да се скрие зад  ъгъла.

Опашката си  Уродът отдавна бе загубил, но, за разлика от хората, не в процеса на еволюция, а  по време на ужасни изтезания. Гледайки тялото му, обезобразено  от най-различни белези, всички се мръщеха и повтаряха  една фраза като мантра:

„Ужас, какъв е уродлив!“

Животът на котето беше доста труден: деца хвърляха камъни и пръчки по него, ритаха го с крака, възрастните го замерваха с бутилки … Но Уродът  беше търпелив и смело издържаше  всички тези мъки. Реакцията му към мъченията за много хора бе шокираща и неразбираема: когато го заливаха с вода, той мяукаше тихо докато на мъчителя му омръзнеше  тази  забава.

Когато  хвърляха  камъни по него, той се приближаваше  до мъчителя и дълго се търкаше в краката му. Когато видеше  децата, които го измъчваха, покорно мъркаше, опитвайки се да се качи на коленете им.

Един ден обаче се случи  нещо ужасно. От прозореца чух непрестанния лай на куче, игриво изкомандвано от  господаря си „Дръж!“, а след това  неистово мяукане се  смеси с гневно ръмжене.

Излязох  на улицата и се затичах към Урода. Това, което лежеше на земята, имаше смътните очертания на животното: от котката буквално изтичаше кръвта и, а  всяко  вдишване за нея бе истинско мъчение. Уродът  лежеше на тротоара, свит, треперейки от страх и болка. Очите му бяха пълни със сълзи …

Аз внимателно го вдигнах и понесох към къщи. В същото време Уродът  … започна нежно да смуче ухото ми. Аз го притиснах към гърдите си  изведнъж чух тихо мъркане. Дори и в такова критично състояние, той намери сили да помоли само за едно нещо – за любов, обич и грижа!

В края на краищата той  в живота си не бе видял дори капчица състрадание!

И изведнъж осъзнах: в ръцете ми точно сега умира най-чистото и безкористно създание на земята, което през  целият си  живот даряваше на  другите топлина и любов, без да получи нищо в замяна.

Любящото  сърце на Урода спря да бие, преди да стигна у дома … Погребах в двора, където след толкова много мъки най-накрая намери покой. След това дълго размишлявах как един урод успя да  промени моята представа за това какво е сила на духа и вселенска  любов.

Това нещастно коте ми даде да разбера  повече от хилядите  прочетени книги, хилядите изгледани филми,  десетки семинари и лекции. Благодарение на него аз научих какво е да даваш любовта си на ближния без остатък.

Някой мечтае да бъде успешен, богат, известен, талантлив. А аз сега се стремя само към едно – да се науча да обичам  така  искрено и  до края, въпреки всичко, като тази уродлива  котка … “

Хората признават, че тази сърцераздирателна история  кара да плачат  дори тези, които се считат за сухари и несантиментални. Красотата няма да спаси света – само   добротата.

Докато на света  все още има  живи същества, способни истински да обичат,  човечеството има шанс. И сега е моментът да споделите тази история с приятели: има над какво да се замислят.

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *