Все още не сте продали приятелите си, съвестта си, бъдещето си? Ще се видим утре!

Гледайки към тълпата, взирайки се в унилите и отпуснати  лица  на повечето граждани, дали в  детството си не сте си задавали въпроса – за какво са живели всички тези уморени, грохнали и грозни хора?

Те са работили през целия си живот, в най-добрия случай са си купили кола и обикновен неудобен апартамент в бетонен  мравуняк – четири стени като резултат от  живота? Е, сложили  са  нови тапети, сложили са метални врати, решетки на прозорците – празнували са Нова година и 8 март – после  какво?

На лицата скука и пустош – като дете тези хора са искали да бъдат космонавти, музиканти, поети, генерали, герои. Трудно е да се повярва, но е истина. Кои са те сега –  уморените   търговци на себе си. Те са Нищо и  Никой. Чичо Боби и леля Ани. А децата и техните внуци? Вече с угаснали желания подобно на своите предшественици. Защо те се отказват от настоящия си живот? Защото така трябва? А Кой казва, че така трябва? Страх и малодушие. И тъпата Система на нашия живот.

На системата и трябват доходи, системата не може да спре да расте, в противен случай тя ще умре. А нейната цел – максимална печалба, пари, в които е заключен трудът на милиони хора. Парите са по-важни от човека – кой не би казал това.

Осъзнавате ли, че за сумата N – вие се отказвате от приятелите си, от вашите желания и страсти, продавате се и със съвестта си,   с вътрешностите си. От най-ранна възраст сте свикнали с факта, че всичко се купува и продава, не мислите, че има  друг живот.

Корпорациите, производители на всички видове стоки и услуги,  отдавна са станали ваши господари. Мислехте си,  че ще станете  като  господарите си? Ще ставате по-богати, по-важни, по-силни? Не. Вещите  отдавна са ви поробили. А чрез тези вещи ви управляват техните производители. Днес никой продукт не е  направен за реалните човешки нужди.

Стоките се произвеждат  за  постигане на максимална печалба. Оттук и отровните храни, сапун от мъртви кучета, салати в супермаркета с изтекъл срок на годност.

Печалбата подтиква  „бизнеса“ към откровени престъпления- в детските градини често се натравят деца,  околната среда е мръсна като сметище, от агресивната  реклама хората буквално обезумяват. В името на желаните стоки   обикновеният човек се превръща в  проститутка, работен кон и изкупителна жертва едновременно. Фетишизмът е  навсякъде – злато, автомобили, луксозни вина, козметика „лукс“ – а къде зад всичко това е човекът?

Човешките качества и потребности са обезценени. Любов, приятелство, уважение, творческа работа, физическа и духовна култура, непринудено общуване – кога за последен път сте мислили не за работа, училище, магазини и телевизия? Кога за последно сте дали нещо,  без да поискате нещо в замяна? Когато сте  работили с радост?

Само  празнота  и униние вътре в  съвременния човек. Скуката е  болест на цивилизацията. Човек сам се е продал, изоставил е  истинските си нужди за дъвка, за дрънкулки, заради илюзорни блага, наложени му от рекламата.

Като кучето, тичащо по арената след механичния заек, той бяга, задъхвайки се, ето това е щастието! Толкова е близо! Но  е невъзможно да се настигне. Механичният заек- примамка винаги ще е преди кучето, защото там винаги се появяват  нови коли и кожени палта, нов парфюм, нови „тенденции и марки.“

Хората бягат от себе си, от вътрешната си пустота, като я заглушават с алкохол, шумни партита, постоянно гледане на телевизия.

„Да предположим, че в западната цивилизация спрат работа  в продължение на четири седмици кино, радио, телевизия, анулират се  спортни събития, не излизат вестниците. Ако  така  се отсече главния път за спасение с бягство, какви ще бъдат последствията за хората, оставени сами на себе ?

Не се съмнявайте, че дори и за  такъв кратък период от време, ще има хиляди нервни разстройства и още много хиляди хора ще се окажат в  състояние на тревожност, в  картина, подобна на тази, която  клинично се диагностицира като невроза“- казва Ерих Фром.

С тази Система няма човешко бъдеще. Има само една мрачна картина на технофашизъм. Всичко е решено, всичко е изчислено и фиксирано – поведението ви, вашите вкусове, вашите нужди. Корпорациите знаят и решават вместо вас.

Малките огнища на недоволство се наказват твърдо и жестоко,  дисидентите се  обвиняват във  всички смъртни грехове и се унищожават. С помощта на медиите – общественото мнение се формира на  раз-два. Това вече е  реалност. Кога у вас за последен път са се появявали самостоятелни мисли, оценки, решения?

От детството ни учат на покорност: детска градина, училище, колеж, работа, оскъдна пенсия – смърт. Повечето си време хората прекарват извън собствените си интереси, не правят това, което  биха искали, избират работа не по харесване, а по  заплата. Човек напълно е отчужден от себе си. Системата се състои от индивиди – живи трупове.

„Никой не е виновен за това, че се е родил роб, но роб, който не само избягва стремежа към свобода, но и доукрасява робството си, предизвиква законно  чувство на негодувание,  презрение и отвращение към лакей и отрепка“ – беще казал един велик мислител. Може би е време да спрем да доукрасяваме своето робско положение?

Бъдещето ще стане възможно, ако спрете да спазвате правилата на играта.  Да останеш човек в рамките на съществуващата  Система  – това е невъзможно. Така че ще трябва да се промени Системата.

Имаме нужда от общество, в което човекът, неговите потребности – се превърнат в главна ценност. Какви са истинските човешки потребности? Любов, уважение, самореализация, достойна и интересна работа. Имаме нужда от общество, в което хората на 30 години няма да се побъркват от това, че са станали мениджъри по продажбите, вместо пилоти. Ние трябва да спрем да търгуваме със себе си и с живота си. Човек трябва да бъде господар и  мярка за всички неща.

Жив  труд вместо мъртви пари. Обич вместо алчност. Приятелство вместо съперничество. Бъдеще  вместо минало. Творчество вместо „така трябва“. Знаете ли как се нарича?  Само заедно можем да преодолеем отчуждението на хората един от друг и от богатствата, произведени от нас.

Коренът на всяко зло, причината за липса на нашето бъдеще е в наложената ни система – кой знае защо наречена капитализъм, а не феодализъм, и  основана на конкуренцията, частната собственост и върховенството на максималната печалба. Къде ви е по -приятно: в  чист чист магазин с приятелски настроен персонал или в мръсен битпазар?

В този случай кое е по-добре? Да се развива обществото по логичен план или да се дава откуп на  „невидимата ръка на пазара“, която ни разделя и ни лишава от бъдеще? Отговорът е очевиден.

Защото т.н. капитализъм пред очите ни се превръща в технократски фашизъм. Където няма общочовешки закони, а диктатура на корпорациите.

Бъдещето принадлежи на нас, ако ние, разбира се, го искаме.

loading...

OБЩИ УСЛОВИЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА САЙТА Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително писмено съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определя от редакцията.

Share This: