– Но аз искам да се бия! – каза рицарят. – Ела да се бием!
Драконът сви устни.
– Аз съм сериозен, – каза той. – Няма какво да търсиш тук. Ако, разбира се, не си от онези …
– От кои? – не разбра рицарят.
Драконът му обясни.
– Какво?! – възмути се рицарят. – Не! Аз съм нормален! Какви са тия намеци!?
– Съжалявам, съжалявам – смути се драконът. – Само така си помислих, изведнъж …
– Това се дължи на перата на шлема ми, нали?
– Всъщност, не …
– Знаеш ли, че това е просто свинщина! – рицарят беше ядосан не на шега. – Кой въобще ти даде правото да съдиш за личния ми живот?
– Съжалявам.
– Сега просто трябва да се бием – каза рицарят. – Независимо дали ти харесва или не, но ние ще се бием.
– Аз се извиних .. но просто не мога да разбера, защо си дошъл, ако не си…!
– Да спася принцесата, разбира се!
Драконът се плесна с лапа по челото.
– Е, – каза той. – Така си и знаех си. Ти всичко си объркал. Замъкът с принцесата и дракона са от другата страна. Ти трябваше да завиеш от хана на ляво, а най-вероятно си тръгнал надясно, нали? .. Ето – виждаш ли. Аз веднага си помислих, че си се объркал. Знаеш ли, аз поставих указателна табела преди няколко седмици преди, но някакви вандали я чупят постоянно …
– Какво искаш да кажеш – „объркал съм се?“ – изненада се рицарят. – Какво ме правиш на глупак? Виждам: това е дракон, това е замък
– Вярно е, но …
– Значи вътре има принцеса! Ти не си застанал отпред за красота!
– Виж …
– Е, какво толкова? Има ли някакво значение – дали е една или друга принцеса? …
– Може би, ще ми позволиш да кажа няколко думи?
Рицарят сърдито погледна дракона през процепа на шлема си.
– И какво ..?
– Няма никаква принцеса.
– Как така „няма никаква принцеса“?
– Ами така. Аз не пазя принцеса.
– Не пазиш принцеса .. А кого пазиш, нещастнико ?
– Ами …
– Принцеса .. Или може би омагьосана девойка, красива като зората? Да, четох за това някъде …
– Принц.
– Каквоооо, извинявай?
– Не какво. Принц.
Рицарят млъкна. Драконът търпеливо чакаше докато мисълта си пробиваше път през железния шлем и през твърдото чело на рицаря.
– Принц .. – накрая промълви рицарят.
– Аха! – бодро потвърди драконът.
– Уф! – изплю се рицарят.
Той свали шлема си и започна да бърше вътрешността му с ръкава си.
– Виж, – каза драконът, – аз разбирам, че ти много си яздил, конят е уморен. Можеш да прекараш нощта тук, а на сутринта да се върнеш на правилния път …
– Няма начин! – поклати глава рицарят. – Това е направено нарочно, да хвърлят в затвора не принцеса, не кралица … не е дева, а принц ..? Кой рицар ще тръгне да го спасява??? Кой?
Той изведнъж спря и погледна изплашено дракона.
– И много рицари ли идват?
– Рицари ? – попита драконът. – Не особено. Ти ме разбери правилно, най-често принцеси или графски щерки.
Рицарят изпусна своя шлем върху краката си.
– В общи линии, девици от благороднически фамилии има много – продължи драконът. – Но понякога, дори обикновени селянки наминават. Всички искат принц.
– Селянки ..?
– Да. О, и войнствени девици, ако пък искаш да ти кажа – каза драконът. – А веднъж видях и една овдовяла кралица. Е, тези знаят точно какво искат …
Рицарят предпазливо погледна към прозорците на замъка.
– Чакай, – каза той с треперещ глас. – Искаш да кажеш … Жените идват да се бият с теб за да вземат принца ..?
– Да, – кимна драконът.
– А той просто си седи в замъка и чака?
– Ами разбира се. Ти знаеш, така се полага. Много приятен човек, макар че повече с него няма да играя на карти за пари.
Лицето на рицаря стана на петна.
– Но … Това са жени! – възкликна той. – Как .. Защо ..?
– Какво – „защо“? – не разбра драконът.
– Ами нали само мъжете трябва да се сражават за красивите дами! – поясни рицарят.
Драконът сви рамене.
– Това е духът на времето.
– Но ти си дракон! .. Възможно ли е да се позволява на жените да се бият с дракон?!
Драконът тъжно поклати глава.
– Дума да няма – съгласи се той. – Но няма какво да се направи, работата си е работа. А на мен ми плащат допълнително и заради такива опасности.
– Светът е полудял – каза рицарят и си сложи шлема. – Как ми каза – от хана на ляво?
– Това е, когато си идвал насам, тогава трябваше наляво, – каза драконът. – А ако се гледа оттук – надясно.
– Благодаря ти.
– Няма за какво. Слушай, ако позволиш – един малък съвет …
– Да ..?
– Ти върви по-добре направо, направо и надясно , там също има замък с дракон и принцеса. Това, обаче, е доста далеч, но затова пък принцесата …
Той се поколеба.
– Защо да е По-добре? – попита рицарят.
– По – свежа е или нещо такова. Ти си, абе, такова, млад човек … Ами, по принцип, нали разбираш…
– Благодаря ти.
Рицарят се качи на коня и дръпна юздите. След като стъпи на пътя, той потъна дълбоко в мислите си, докато не чу глас. Той вдигна глава.
– Какво? .. попита той.
– Казвам, в правилната посока ли съм се насочила?
Девицата седеше на седлото по женски, а двата и крака висяха отстрани. В ръцете си държеше кожен камшик.
– Отивам към замъка на красивия принц, – каза тя. – Но по пътя няма никакви указателни табели, и мисля, че съм се е загубила.
– О, не, – каза рицарят. – Точно зад ъгъла е .
– А вие оттам ли идвате? – изведнъж се притесни девойката. – Да не би случайно да сте го освободили, не ..?
– Аз? – изненада се рицарят. – Какво ви кара да мислите така?
Девицата се смути.
– Ами, знаете ли, аз видях перата на шлема ви и си помислих …Да не би да сте от онези…
– Какво? Не! .. Разбира се, че не! – възмути се рицарят. – Аз просто минавах от тук.
– Ох – с облекчение въздъхна девицата. – Благодаря на Бога. И знаете ли че сега и така не е лесно, а още и тези, … Е, добре е, че не сте един от тях.
– Да, така е, не съм!
– Значи вие казвате, зад завоя?
– Да, да. В непосредствена близост. Може би на няколко мили.
– Благодаря ви, – ездачката се усмихна и плесна коня си.
Рицарят я проследи с поглед, после свали шлема си, изтръгна от него перата и ги хвърли на пътя.
Пришпорвайки коня си, той препусна надалеч. Все по-надалеч….
(C) Алексей Березин