– Съжалявам – сухо каза драконът – Битка няма да има

– Но аз искам да се бия! – каза рицарят. – Ела да се бием!

Драконът сви устни.

– Аз съм сериозен, – каза той. – Няма какво да търсиш тук. Ако, разбира се, не си от онези …

– От кои? – не разбра рицарят.

Драконът му обясни.

– Какво?! – възмути се рицарят. – Не! Аз съм нормален! Какви са тия намеци!?

– Съжалявам, съжалявам – смути се драконът. – Само така си помислих,  изведнъж …

– Това се дължи на перата на шлема ми, нали?

– Всъщност, не …

– Знаеш ли, че това е просто свинщина! – рицарят беше ядосан не на шега. – Кой въобще  ти даде правото да съдиш за личния ми живот?

– Съжалявам.

– Сега просто трябва да се бием – каза рицарят. – Независимо дали ти харесва или не, но ние ще се бием.

– Аз се извиних ..  но  просто не мога да разбера, защо си дошъл, ако не си…!

– Да спася принцесата, разбира се!

Драконът се  плесна с лапа по челото.

– Е, – каза той. – Така си и знаех си. Ти  всичко си объркал. Замъкът с принцесата и  дракона са от другата страна. Ти трябваше да завиеш   от хана на ляво, а  най-вероятно си тръгнал надясно, нали? .. Ето – виждаш ли. Аз веднага  си помислих, че   си се объркал. Знаеш ли, аз поставих указателна табела преди няколко седмици преди, но някакви вандали я  чупят постоянно …

– Какво искаш да кажеш – „объркал съм се?“ – изненада се рицарят. – Какво ме правиш на  глупак? Виждам: това е дракон, това е замък

– Вярно е, но …

– Значи  вътре има принцеса! Ти не си застанал отпред за  красота!

– Виж …

– Е, какво толкова? Има ли някакво значение – дали е една или друга принцеса?  …

– Може би, ще ми позволиш да кажа няколко думи?

Рицарят сърдито погледна дракона през процепа на шлема си.

– И какво ..?

– Няма никаква принцеса.

– Как така „няма никаква принцеса“?

– Ами така. Аз не пазя принцеса.

– Не пазиш принцеса .. А кого пазиш, нещастнико ?

– Ами …

– Принцеса .. Или може би омагьосана девойка, красива като зората? Да, четох за това някъде …

– Принц.

– Каквоооо, извинявай?

– Не какво. Принц.

Рицарят млъкна. Драконът търпеливо чакаше докато мисълта си пробиваше път през железния шлем и през твърдото чело на рицаря.

– Принц .. – накрая промълви рицарят.

– Аха! – бодро потвърди драконът.

– Уф! –  изплю се  рицарят.

Той свали шлема си и започна да бърше  вътрешността му с  ръкава си.

– Виж, – каза драконът, – аз разбирам, че ти много си яздил, конят е уморен. Можеш да прекараш нощта тук, а на сутринта да се върнеш  на правилния път …

– Няма начин! – поклати глава рицарят. – Това е направено нарочно,  да хвърлят в затвора не принцеса, не кралица … не е дева, а принц ..? Кой рицар ще тръгне да го спасява??? Кой?

Той изведнъж спря и погледна изплашено дракона.

– И много рицари ли идват?

– Рицари ? – попита драконът. – Не особено. Ти ме  разбери  правилно, най-често принцеси или графски щерки.

Рицарят изпусна своя шлем върху краката си.

– В общи линии, девици от благороднически фамилии има много – продължи драконът. – Но понякога, дори обикновени селянки наминават. Всички искат  принц.

– Селянки ..?

– Да. О, и войнствени девици, ако пък искаш да ти кажа – каза драконът. – А веднъж видях и една овдовяла кралица. Е, тези знаят точно какво искат …

Рицарят предпазливо погледна към прозорците на замъка.

– Чакай, – каза той с треперещ глас. – Искаш да кажеш … Жените идват да се бият с теб  за да вземат принца ..?

– Да, – кимна драконът.

– А той просто си седи в замъка и   чака?

– Ами  разбира се. Ти знаеш, така се полага. Много приятен човек, макар че повече с него няма да играя на карти за пари.

Лицето на рицаря стана на петна.

– Но … Това са жени! – възкликна той. – Как .. Защо ..?

– Какво – „защо“? – не разбра драконът.

– Ами нали само мъжете трябва да се сражават за красивите дами! – поясни рицарят.

Драконът сви рамене.

– Това е духът на времето.

– Но ти си дракон!  .. Възможно ли е да се позволява на жените да се бият с дракон?!

Драконът тъжно поклати глава.

– Дума да няма – съгласи се той. – Но няма какво да се направи, работата си е работа. А на мен ми плащат допълнително и заради такива опасности.

– Светът е полудял – каза рицарят и си сложи шлема. – Как ми каза – от хана на ляво?

– Това е, когато си идвал насам, тогава трябваше наляво, – каза драконът. – А ако се гледа оттук –  надясно.

– Благодаря ти.

– Няма за какво. Слушай, ако позволиш – един малък съвет …

– Да ..?

– Ти върви по-добре направо,  направо и надясно , там също има замък с дракон и принцеса. Това, обаче, е доста далеч, но затова пък принцесата …

Той се поколеба.

– Защо да е По-добре? – попита  рицарят.

– По – свежа е или нещо такова. Ти си, абе,  такова, млад човек … Ами, по принцип, нали разбираш…

– Благодаря ти.

Рицарят се качи на коня и  дръпна юздите. След като стъпи на  пътя, той потъна  дълбоко в мислите си, докато не чу глас. Той вдигна глава.

– Какво? ..  попита той.

– Казвам, в  правилната посока ли съм се насочила?

Девицата  седеше на седлото по женски, а  двата и крака висяха отстрани. В ръцете си държеше кожен камшик.

– Отивам към замъка на красивия принц, – каза тя. – Но по пътя няма никакви указателни табели, и мисля, че съм се е загубила.

– О, не, – каза рицарят. – Точно зад ъгъла е .

– А вие оттам ли идвате? – изведнъж се притесни девойката. – Да не би  случайно да сте го освободили,  не ..?

– Аз? – изненада се рицарят. – Какво ви кара да мислите така?

Девицата се смути.

– Ами, знаете ли, аз видях перата на шлема ви  и си помислих …Да не би да сте от онези…

– Какво? Не! .. Разбира се, че не! – възмути се рицарят. – Аз просто минавах от тук.

– Ох – с облекчение въздъхна девицата. – Благодаря на Бога. И знаете ли че сега  и така не е лесно, а още и тези, … Е, добре е,  че не сте един от тях.

– Да, така е, не съм!

– Значи вие казвате, зад завоя?

– Да, да. В непосредствена близост. Може би на няколко мили.

– Благодаря ви, – ездачката се усмихна и плесна коня си.

Рицарят я проследи с поглед, после свали шлема си, изтръгна от него перата и ги хвърли на пътя.

Пришпорвайки  коня си, той препусна надалеч. Все по-надалеч….

(C) Алексей Березин

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *