Внезапно починал изтъкнат учен и неговата душа застанала пред Бога. Очарован и опиянен от дълбочината на своите познания, ученият с дързост заявил на Твореца:
„Ние, хората на науката, стигнахме до заключението, че вече не се нуждаем от Теб!
Ние постигнахме всички тайни и знаем всичко, което знаеш и Ти: Ние умеем да трансплантираме сърца и всички органи на тялото, ние сме състояние да клонираме хора, да създаваме нови видове животни и растения…
С една дума, ние можем да направим всичко, което преди това се считаше за чудотворно и се приписваше на Твоята мъдрост и всемогъщество.
Творецо, знаеш ли? Ние вече нямамe нужда от Теб, ние вече не сме Твои деца, ние постигнахме фантастични успехи.
Ние дори можем да създадем човек от глина с лекота „- и по навик се навел за да загребе шепа глина, когато изведнъж чул от небето спокоен глас:
„Използвай своя собствен глина … „
