С шеметна бързина новоизбраният американски президент Доналд Тръмп продължава да изпълнява своите предизборни обещания. Много от тях разкриват реалните измерения на политиката на новия стопанин на Белия дом по отношение на Близкия Изток.
Тръмп нареди на Пентагона и Държавния департамент да изготвят детайлен план за създаването на „зони за сигурност” в Сирия в рамките на 90 дни. Почти четири години неговият предшественик Барак Обама категорично отхвърляше подобно френско-турско-саудитско предложение. Сега Акара и сирийската опозиция приветстват подобна позиция, докато Москва ясно изрази своите резерви към него.
В Турция възприемат този акт като знак за затоплянето на отношенията.
Намерението на Тръмп да започне процедура за обявяването на движението на „Мюсюлманските братя” за терористично обаче бързо би охладила ентусиазма на турските управляващи.
Законопроектът отдавна отлежава в конгреса, тъй като предшественикът му Обама не даваше ход. Веднага след спечелването на изборите съветникът на Тръмп по въпросите на Близкия Изток ливанският християнин Уалид Фарес заяви, че забраната на „Мюсюлманските братя” ще е един от приоритетите на новия републикански президент.
Вече е сформиран екип, под ръководството на съветника по национална сигурност Майкъл Флин, който окомплектова документите. Все пак от там се казва, че ще има сериозен дебат преди да се даде реален ход.
Редица дипломати и експерти по национална сигурност обръщат внимание, че обявяването на „Мюсюлмански братя” за терористична организация ще предизвика сериозни трусове и затруднения на американската външна политика в Близкия Изток и по-специално с някои държави, в които ислямисткото движение има реална политическа и обществена тежест.
Все пак първоначалните действия на Тръмп подсказват, че съществува истинско желание анти-„Мюсюлманските братя” закона да види бял свят, тъй като един от първите държавни глави, с които Тръмп проведе телефонен разговор, беше египетския президент Абдул Фатас ас Сиси.
Последният се възприема като най-силовата алтернатива на организацията-майка „Мюсюлманските братя”, отстранявайки със сила предшественика си – президент, представителя на движението Мохамед Мурси.
По-късно ислямисткото движение беше обявено извън закона. Нещо повече, трима сенатори, сред които е и конкурентът на Тръмп от републиканската партия Тед Круз, вече са поставили въпроса за приемането на законодателния акт.
Кандидатът на Тръмп за държавен секретар Рекс Тилерсън е определил ислямисткото движение като „носител на екстремистки ислям” по време на неговото изслушване в Сената.
Евентуалното приемане на закона ще се отрази най-силно на отношенията с Турция. Последната е управлявана от Партията на справедливостта и развитието, чиято идейна база са именно идеите и принципите на Мюсюлманските братя.
Множество експерти възприемат президента Ердоган като най-влиятелния политик в света, изповядващ идеологията на „Мюсюлманските братя”. Същото важи, макар и в по-малко степен, и за Мароко, където ислямистката партия със същото наименование наскоро спечели парламентарните избори за пореден път.
Двете държави, Турция и Мароко, са стратегически партньори на Вашингтон. В някаква степен, враждебният към „Мюсюлманските братя” акт ще затрудни и бъдещите американо-тунизийски отношения.
Това се дължи на факта, че знаменосецът на „Арабската пролет” в Тунис, ислямистката партия „Нахда” е местният клон на Мюсюлманските братя, продължаваща да играе значима роля във вътрешнополитически план.
Три критерии трябва да покрие дадена организация, за да бъде включена в списъка на терористичните организации в САЩ. На първо место, трябва да е чуждестранна организация.
На второ, да има потенциал и намерение за осъществяване на терористични действия. За това обаче трябва да се внесат убедителни доказателства. На трето, да има неоспорими доказателства, че дадената организация застрашава американската национална сигурност. В това отношение е депозиран доклад от ФБР, подписан от бившия директор Роберт Мюлер ІІІ, че Мюсюлманските браня подкрепят тероризма в и извън САЩ. В него се прави връзка между терористичните актове в Бостън, Сан Бернардино и някои джамии на американска територия.
В тази връзка се очаква бюрото за борба срещу тероризма към Държавния департамент да предостави допълнителни аргументи, доказващи бъдещи намерения на организацията за осъществяването на терористични атаки. След като бъдат натрупани достатъчно доказателства ще започнат консултации между главния прокурор, министъра на финансите и държавния секретар.
В седем дневен срок Конгресът може да изрази своите възражения. Ако не го направи, процедурата за включването на дадената организация към списъка на терористичните организации започва.
В трийсет дневен срок представител на самата организация може да обжалва пред Върховния съд във Вашингтон, преди тя да бъде вписана във федералния регистър. Възможно е обжалването на процедурата да продължи дълго време.
Запознати съобщават, че още през миналия февруари правната комисия на Конгреса е депозирала доклад, в който „Мюсюлманските братя” са квалифицирани като терористична организация. Един от основните аргументи е това, че редица държави по света вече са ги определили като такива.
През 2003 г. това направи Русия, през 2012 г. – Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Същото е направил и Казахстан. Освен това се посочва факта, че през 40-те години на ХХ век „Мюсюлманските братя” са извършители на убийствата на редица египетски политически дейци.
За отбелязване е, че нито една държава от ЕС не е определила най-старото ислямистко движение като терористично. Преди няколко месеца специална комисия в британския парламент беше натоварена да изработи позиция по въпроса. Експерти твърдяха, че това е реализирано под натиска на Обединените арабски емирства. Така или иначе обаче не се стигна до официално включване на Мюсюлманските братя в списъка на терористичните организации.
Експертите препоръчаха на Форин офис много задълбочено да разработи методология за разпознаването и разграничаването на „радикалния ислям” от политическия ислям”, преди да продължи процедурата напред. Експерти считат, че така британското правителство е откликнало на натиска на ОАЕ, които са важен търговски партньор на кралството.
Заедно с това обаче много гъвкаво е запазило възможността да остане в официален контакт с представителите на ислямисткото движение в Близкия Изток, където организацията има значително влияние. Редица местни социолози са на мнение, че около една трета от населението на Близкия Изток симпатизира на най-старото ислямистко движение в света.
Ако Мюсюлманските братя влязат в американския списък на терористичните организации, това ще има силен отзвук сред страните от ЕС. Възможно е отделни държави да преразгледат отношенията си с Мюсюлманските братя, което неминуемо ще даде отражение и на бъдещите взаимоотношения с Турция.
Тогава предложената от Анкара дилема за работа сред мюсюлманите в Европа „по-добре Дианет (турската Дирекция по вероизповеданията), отколкото Даеш” няма да е валидна.
