В продължение на много години, изследователи от американския Институт Монро (основател и директор – Робърт Монро) провеждат мащабно проучване за извънтелесните съществувания на човека . В книгата на Робърт Монро „Далечни пътешествия“ се говори за пръстените около нашата планета. Тези пръстени имат нефизическа природа и са енергийни слоеве, които са обитавани от душите на хората, въплъщавали се по-рано в нашия физически свят.
Обитателите на първия слой
Този слой е съвсем прозрачен и отчетлив. Неговите обитатели повтарят човешкия физически живот и нямат представа, че могат да съществуват по някакъв друг начин. Те са няколко типа.
Първият от тях – „сънуващи“: техните излъчвания и вибрационни характеристики показват, че тези хора имат материално тяло и са физически живи. В един момент в тях сякаш нещо „прещраква“, след което изчезват – очевидно се „събуждат“.
Следващият вид са т. н. „заседнали“: това са хора, които вече са напуснали физическото си тяло, но все още не са наясно с това, и напразно се опитват да продължат да съществуват на Земята. Те често остават близо до любимите си хора или дома си, и дори се опитват да се върнат в своето мъртво тяло. Такова нещо се случва, когато тялото е погребано (спомнете си за различните призрачни светлини, които понякога се виждат от време на време в гробищата).
Третият тип – „диви“: те също не осъзнават, че са умрели, а само чувстват, че са станали други. Те не особено много се интересуват защо и как се е случило това, а просто продължават да съществуват по единствения начин, който им е известен: имитират дейност във физическия свят.
Обитателите на втория слой
Това място изглежда унило и доста елементарно. Обитателите му вече са осъзнали, че са мъртви, но не знаят все още (или по-скоро, не могат да си спомнят) какво да правят след смъртта, и просто изчакват развитието на нещата. Да се осъществи контакт с тях е съвсем просто.
Обитателите на третия слой
Това място е най-гъсто населено от всички. Много е вероятно в него да има голям брой субпръстени. Обитателите му са наясно, че са завършили земното си съществуване. В същото време всеки има свои собствени представи за това кой е той и къде е (с това се обясняват и многобройните събпръстени).
Предполага се, че в центъра на пръстена има т.нар. „Нулева точка“ – място, което е продукт на две енергийни полета, припокриващи се едно друго и оказващи еднакво въздействие върху всички околности на този слой.
Обитателите на четвъртия слой
В него са тези, които трябва за последен път да се въплътят на Земята. Тези същества почти нямат човешки облик и излъчват вече не сиво, а бяло сияние. Те не се свързват с хората, обаче, продължават да общуват помежду си.
В плътния физическия свят преминават много бързо, може да се каже – мигновено.
Разбира се, тази класификация е твърде обобщена и опростена като схема. Всъщност взаимовръзката на пръстените и йерархията на безтелесните същества е много по-сложна, и дори и една книга не би могла да опише това взаимодействие.
Прераждане
Нашата поява във физическия свят – разбира се, не е случайна. Земното съществуване е най-ефективната и наистина уникална школа. Както казва Робърт Монро – всеки изминава този път по свой собствен начин.
За някой той е напълно прав и за него са достатъчни само няколко превъплъщения. За по-голямата част от нас обаче, са нужни стотици животи и много хиляди години, за да сформират своят светъл духовен „Аз“, готов да напусне завинаги нашата планета …
