Човекът нарича себе си „венецът на сътворението“ и е свикнал да разглежда цялата история на Земята като пролог към появата си на нея. В същото време стотиците хиляди години на човешкото съществуване – това не е дори и миг в няколкото милиарда години история на нашата планета.
Откъси от древни знания, останки от мегалитни конструкции, митове и легенди, неизменно ни подтикват към мисълта за съществувала някога високоразвита цивилизация. И някак си винаги се предполага, че нейни създатели, разбира се, са хората. А всъщност за няколко милиарда години природата (или Бог) може да е опитвала различни пътища за създаване на разумно същество, като например рептилиите.
Ерата на динозаврите започва преди 250 милиона години. 175 милиона години тези огромни гущери са господари на планетата. Сред огромния брой видове, учените обръщат особено внимание на един от тях- стенонихозавър, който се е движил на задните си крака.
Предните му лапи имали палец, който бил противопоставен на останалите, което му е позволявало да прави хващателни движения. В черепа му е имало мозък, съвсем малко отстъпващ по обем на човешкия.
Канадският учен Deyl Rassel смята, че в процеса на еволюция стенонихозавърът съвсем спокойно би могъл да стане трамплин към появата на хуманоид. Това е било разумно студенокръвно разумно същество, с люспеста кожа, което е снасяло яйца и ги е излюпвало. Именно на представител на тази раса би могъл да принадлежи добре известният „силендски череп“, открит през 2007 г. в Дания. Учените наричат тази раса „рептилоиди“.
Къде е изчезнала обаче цивилизацията на разумните гущери? Земята в своята история нееднократно е преживяла ужасни катаклизми. По време на така нареченото „Пермско измиране“ изчезват 90% от флората и фауната на планетата.
Очевидно е че по време на една от тези катастрофи е загинала цивилизацията на рептилоидите. Ето защо ние никога няма да разгадаем тайните на египетските пирамиди, мегалитите на Мексико и Перу, тъй като ние търсим отговори, въз основа на човешката логика, а рептилоидите са имали съвсем различно мислене, при това много по-различно, което ние няма как разберем.
Реконструкция на рептил по Deyl Rassel
Отделни факти (рисунки, предания) дават основания да се смята, че рептилиите са могли да оцелеят след катастрофата, след гибелта на своята цивилизация, а дори и да се срещнат с «хомо сапиенс». Уви, но срещата не е била радостна за никого.
Легенди и митове на всички народи описват тези разумни гущери като недвусмислено враждебни за човечеството същества, разказват за безмилостната борба на човека с драконите. Застрашените като вид гущери са били довършени от човека. За две интелигентни раси просто не е имало място на планетата.
Въпреки това, има и други версии на края на цивилизацията на гущерите. Според едната от тях рептилиите са достигнали такова ниво на технологично развитие, което им е позволило да напуснат своята вече негостоприемна планета. Те ни наблюдават от разстояние, от време на време ни посещават и чакат подходящия момент за да се върнат.
Според друга – рептилиите все още живеят сред нас, успешно мимикрирайки като хора. Именно те са истинските господари на земята и насочват развитието на човечеството по известен само на тях сценарий.
Да се надяваме, че това е само плод на въображението на хора с буйна фантазия и нездрава психика.
По материали на planet today и други.
