От най-ранна възраст ни програмират да възприемаме света като нещо двойствено: от една страна – физическия свят – свят, който можем да пипнем, свят на науката и петте сетива. От друга страна – един фантастичен свят, който съществува извън реалността – един свят, който се разгръща главно в нашето въображение, и който можем да докоснем само с някакво „шесто чувство“.
Но така ли е наистина? Ами ако в действителност са еднакво реални и двата свята? Ами ако целият свят е един и има само един поток, в който фантазия и реалност – са едно цяло?
Ако искате да скриете нещо, сложете го в най-видното място
Киното – това са един вид храмове за колективна халюцинация, в които от нас се „отрязва“ неудобната за нас реалност, като се използва модела на нашия собствен мозък да разделя единния поток информация от света в категориите „фантастика“ и „реалност“.
Това, което в много филми се описва като фантастично, несъществуващо в действителност, от тази гледна точка се появява пред нас като тази част от реалността, която се стремят да скрият от нас.
В Несъществуването на тази област на реалността непрекъснато ни убеждават да повярваме, като ни подмамват със зрелищни и високобюджетни филми.
За да видим света такъв, какъвто е в действителност, а не по начина, по който ни го рисуват, ние просто трябва да преобърнем представите си за него с краката нагоре. Защото тази наложена ни реалност, която сега формира този колективен сън, отдавна е обърнала всичко с главата надолу.