Според изданието Cosmos, учените са определили, че безграничният Космос трябва да има определени граници, или най-малкото, Вселената има и размери и форма.
Краят на Видимата вселена с модерни устройства, казват анализатори, е възможно да се измери с разстоянието, което светлината пътешества от началото на времето. Това означава, че ако скоростта на светлината се умножи по възрастта на Вселената (смята се, че тя е възникнала след Големия взрив преди 13,8 милиарда години), и като се отчете нейната разтегнатост, тя може да се представи във формата на сфера с диаметър 92.6 милиарда светлинни години.
Спътниците на Европейската космическа агенция „Планк“ определят кривината на Вселената на 0,4%, на базата на което учените предполагат, че Вселената след раждането си се е „надула“ като въздушен балон. Изчисленията показват, че действителният и размер е 250 пъти повече, отколкото сега можем да наблюдаваме.
Учените обаче правят уговорката, че тези техни не могат да се считат за абсолютно верни и напълно проучени. Например, физици от Oxford University веднага обявиха, че съвременните телескопи, дори и най-силните, не могат да измерят кривината на Вселената под 0,01 %, което означава само едно нещо: има шанс да се смята, че Вселената все пак е безкрайна.
На физиците от Оксфорд възразява астрофизикът в Колумбийския университет Жана Левин, която е уверена, че никаква безкрайност не съществува, защото това просто не го позволява природата.
Има различни мнения относно размера и формата на Вселената, например, някои учени я виждат като поничка, докато други смятат, че тя може да се дублира безкрайно.
Оказва се, че определянето на формата и размера на Вселената все още е загадка, която ние ще можем да разберем някога в бъдеще. Или – никога …
