Всички събития в нашата Вселена могат да са напълно предопределени, и у хората може напълно да отсъства свободна воля, а у „Висшите сили“ – способност да се намесват в работата и, счита известният холандски теоретичен космолог Герардус ‘т Хофт*.

„Засега не успяхме да създадем „теория за всичко“, тъй като за нейното създаване се изисква обединението на несъвместими неща, такива като теорията на относителността и квантовата физика.

Тези противоречия, според мен, могат да бъдат разрешени, ако нашата Вселена е абсолютно детерминирана – в нея няма нито свобода на волята, нито възможност за „Божествена намеса„, пише ученият в статия, публикувана в електронната библиотека arXiv.org.

„Симулатор на Бога“

Откриването на контраинтуитивните принципи на квантовата механика в 20-те години на миналия век, застави много физици, включително Алберт Айнщайн, да подозират, че тяхната необичайна работа се обяснява с някакви неизвестни за нас принципи и скрити променливи, които могат да бъдат описани чрез езика на класическата физика.

През 60-те години на миналия век се появи още едно обяснение за необичайната природа на квантовата механика, развито от британския учен Джон Бел.

Главен аргумент на Айнщайн и неговите поддръжници бе това, което известният физик, нарича „призрачно въдействие на разстояние“ – невъзможният от гледна точка на теорията на относителността феномен, че свързаните една с друга на квантово ниво частици, намиращи се далече една от друга, ще променят техните свойства едновременно.

Проблемът, според Хофт, е, че и теорията на относителността на Айнщайн, и изчисленията на квантовата физика не са грешни – за последните две десетилетия, и едната и другата идея са преминали всички експериментални проверки успешно.

Възниква следният въпрос – как може те да се съгласуват и да се създаде „теория на всичко“, която може да обясни и процесите в микросвета, подобно на квантовата физика, и взаимодействието на обектите, намиращи се на космически разстояния.

Някои физици се опитват да се избегнат този проблем, както обяснява холандският теоретик, добавяйки различни „екстри“, позволяващи да се да се обяснят неопределеността и нелокалната квантова механика, като не излизат извън рамките на детерминистичната теория на относителността.

Например, популярната сега теория за „мултивселенната интерпретация“ на квантовата механика предполага, че всеки път, когато се случва събитие на квантово ниво, вселената се разцепва на два паралелни свята, и във всяка от тях то завършва по различен начини.

Например, ако вземете известната „котка на Шрьодингер“, тя в една от тези паралелни Вселени ще бъде жива, а в другата – мъртва.

Физически „абсолютизъм“

Както счита „т Хофт, да се съгласуват квантовата механика и теорията на относителността може много по-лесно, без да се въвеждат „призрачни действия“ или някакви допълнителни измерения и светове – и двете теории ще се разбират помежду си в случай, че абсолютно всички събития във Вселената са предварително определени в нея от самото начало на нейното съществуване.

В полза на това, по негово мнение, свидетелстват няколко неща наведнъж – наличието на фундаментален предел на скоростта на движение по Вселената под формата на скоростта на светлината, както и това, че дори и най-малките форми на материята имат различни от нулата стойности и размери, както и самият факт на разширяване на Вселената.

Всички тези явления и физични константи, както счита ‘т Хофт, зависят от това как е изглеждала и в какво състояние се е намирала Вселената в момента на раждането си, и тези стойности фактически са предопределили това, как тя се е развивала след Големия взрив.

И съответно, всички резултати от квантовите събития, както и действията на хората също ще са предопределени, подчинявайки се на някакви закони на мирозданието и началните условия за раждане на Вселената, за които ние все още нищо не знаем.

Много учени вече остро критикуваха новите идеи на ‘т Хофт. Например, Тим Модлин, физик и философ, счита, че холандският учен просто не разбира квантовата механика, погрешно интерпретира принципите, които са били изложени от Бел през 1960 г., бъркайки концепциите „свободни променливи“ и „свобода на волята“ и игнорира тяхната многократна проверка.

От друга страна, Сабина Хосенфелдер, физик от Института за академични изследвания във Франкфурт (Германия), смята, че констатациите на ‘т Хофт по принцип са съвместими с науката, просто много хора, включително и Модлин, не са готови психически да повярват в това, че началните условия за раждането на Вселената и нейните закони, могат твърдо да задават всичко, което ще се случва в нея след това.

*Герардус ‘т Хоофт (на нидерландски: Gerardus ‘t Hooft) е нидерландски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1999 г. Роден е на 5 юли 1946 г. в Ден Хелдер, Нидерландия. Завършва Утрехтския университет, където по-късно става и преподавател.

През 1999 г., получава Нобелова награда за физика, заедно с Мартинус Велтман, за създадения от тях математически модел на елементарните частици и фундаменталните взаимодействия.
През 2016 г. Хоофт публикува книга излагаща нов подход към квантовата механика, базиращ се на идеята за клетъчни автомати.