Философът Дейвид Бенатър: Да се раждат деца е голяма грешка!

Дейвид Бенатър е наричан най-песимистичният философ в света. Той вярва, че животът е толкова ужасен, че не си струва да се живее. В книгата си „Better Never to Have Been“, Бенатар развива идеята си за това, че да  се родиш е ужасно лош късмет.

51-годишният философ, който е ръководител на философския  факултет Университета в Кейптаун в Южна Африка, смята, че най-добрият вариант за човечеството е  да спре да се размножава и да изчезне от лицето на земята.

BBC разговаря с Бенатър, опитвайки се да разбере неговата  философия за анитатализъм и да разбере дали прилага тези идеи в собствения си живот.

Би Би Си: Какво предлага философската концепция, известна като антинитализъм?

Дейвид Бенатър: Антинатализмът предполага, че хората не трябва да раждат.

Би Би Си: Защо?

ДБ: Мисля, че има много сериозни причини. Едната от тях е, че новите хора не трябва да се раждат поради страданията, които тези индивиди трябва да понесат.

В защита на това има много аргументи, един от тях е, че в живота на човека има много болка и страдание, така че не е добре да се раждат нови хора.

BBC: Но в края на краищата в живота има и  добро …

ДБ: Да, вярно е, има и добро. Но въпросът е дали това добро си струва цялата тази болка. Струва ми се, че хората често забравят доколко лошо може  да бъде лошото в живота.

Има много философски доказателства, че хората надценяват качеството на живота и мислят, че е по-добър, отколкото всъщност е.

Друга често срещана грешка е да се мисли за бъдещето и да не се осъзнава степента на страданието, което хората най-вероятно ще понесат до края на живота си.

Още една  цена на самоубийството – това са болката и страданието, които причинявате на другите.

BBC: Но да се размножаваме – това е естествено. Антинатализмът противоречи ли на човешката природа?

ДБ: Не всичко, което е естествено, е добро. Страданията от болести, например, са съвсем естествени. Но на хората не се предлага да откажат поради тази причина от лекарства или операции.

Агресията – също е една от естествените форми на поведение при хората и други животни, но не ни изглежда правилно да се подадем,  да отстъпим в отговор на агресия или други „естествени“ импулси.

Естествено и морално или етично желано и предпочитано –  са различни неща.

BBC: Затова ли за вас абортът е етично и морално оправдан?

ДБ: Да, разбира се. Антинатализмът твърди, че не е добре да се възпроизвеждат нови хора, а абортът е един от начините да се постигне това.

Би Би Си: Не само хората страдат, много животни водят нещастно и жалко съществуване. Какво трябва да се направи с тях? Да бъдат убити за да се спасят от страдание и болка?

ДБ: Има огромна разлика между изтребление и естествена смърт.

Изтреблението е убийство и аз не подкрепям убийството на хора или животни. Може да има редки изключения, някои сценарии, когато мога да се замисля за това.

Но като цяло не подкрепям убиването на хора или животни. Но аз подкрепям измирането и един от начините за изчезване  е да не се раждат нови същества.

Много животни живеят на свобода, не се отглеждат от хора. Но много животни се отглеждат от човека, например, в стопанства, където се отглеждат само за да бъдат убити и изядени.

Ние нанасяме  невероятни страдания на тези животни и аз съм за спирането на тяхното размножаване.

Можем да се храним добре и без това.

 

BBC: Ако животът е толкова ужасен, защо мислите, че хората решават да имат деца?

ДБ: Не знам. Много хора не мислят за това какво означава да имат деца. Те просто ги раждат.

Около половината от децата на планетата не са били желани.

Разбира се, има хора, които мислят за това. В повечето такива случаи аргументите се основават на собствената им изгода: те искат техните гени да имат продължение, те искат да почувстват какво е да раждат и да отглеждат дете …

Някои дори си го представят като някакъв алтруизъм – тези, които раждат деца за обществото или за да зарадват родителите си, които мечтаят да станат баби и дядовци.

Но в повечето случаи хората просто не си задават въпроса какво всъщност означава да имаш дете.

Тези въпроси не се задават, защото това е толкова често срещано, толкова често  приемно за даденост нещо – че трябва да имате деца. Много малко хора размишляват върху етичните проблеми, свързани с появата на друг човек на  този свят.

Би Би Си: Нека обаче да си представим дете, което току-що се е родило, и го чака добър живот – пълноценен и щастлив. Не е ли неморално да го лишим от този живот?

ДБ: Е да,  детето  може от време на време да бъде щастливо, аз не споря с това. Но когато детето навлезе в този свят, го очакват не само щастливи моменти.

Това дете също ще остарее и ще страда, ще се разболее, ще умре. Трябва да мислим за живота му като цяло, а не само за приятните моменти.

И сега помислете:  децата често са нещастни. Само си представете  цялото това време, когато бебетата плачат, разочароват се и се разстройват.

Но дори и да говорим за абсолютно щастливо дете, това може да е случаят с т. нар. „Адаптивни преференции“ (преференции, генерирани в условията на ограничени обстоятелства).

Помислете, например, за група хора, отгледани от детството си като роби. Робите могат да бъдат доволни от живота си и не могат да се противопоставят на робството си, защото така са отгледани.

Бих се противопоставил на това, дори ако тези хора биха били  щастливи.

BBC: Според вашата теория родителите са отговорни за страданията на децата си, защото   са ги родили. Това означава ли, че те са отговорни и за страданието на децата на техните деца, на децата на внуците си  и т.н.?

ДБ: В известен смисъл, да, косвено. Те не носят пряка отговорност, но тя може да се приложи към тях само за раждането на собствените им деца.

Но когато някой реши да се размножава, те трябва да разбират, че те ще раждат нови потенциални възпроизводители на потомство.

И ако някой не се замисля за всички тези поколения, които ще последват след конкретно решение да се произведе потомство, разбирате с каква голяма отговорност това е свързано.

Би Би Си: Може ли тази идея да се осъществи – да спрем да се размножаваме и да оставим човечеството да измре?

ДБ: Не, аз не мисля така. Най-малкото не в големи мащаби. Мисля, че ще има хора, които ще решат да не се размножават, всъщност вече познавам някои от тези хора.

BBC: Обвинявате ли вашите родители за това, че са ви възпроизвели на света?

ДБ: Не ми харесва да отговарям на лични въпроси. Предпочитам да говоря за идеи и концепции. Може би ще ви бъде интересно да погледнете посвещението в началото на книгата ми „По-добре никога да не се съществува“.

Би Би Си: Да, прочетох го. То гласи казва: „На моите родители, въпреки че ми подариха живот“.

ДБ: Е, тогава вие всичко  знаете. Нямам какво повече да добавя.

BBC: Последен въпрос: Имате ли деца?

ДБ: Това е още един личен въпрос.

Тихата трагедия, за която никой не говори: Емоционалното здраве на нашите деца е катастрофално!

Точно сега, пред очите ни,  в нашите домове,  се разгръща  мълчалива трагедия, засягаща най-ценното нещо, което имаме: нашите деца! Децата ни са в ужасно емоционално състояние! Освен това през последните… Continue reading „Тихата трагедия, за която никой не говори: Емоционалното здраве на нашите деца е катастрофално!“

Хипнотерапевтът Мери Родуел : На Земята вече има деца-хибриди от извънземни и хора (видео)

В интервю за журналиста Алексис Брукс известният хипнотерапевт Мери Родуел (Mary Rodwell) обяснява защо  трябва да приемем, че на планетата вече има хибриди между хора и извънземни. В своята практика… Continue reading „Хипнотерапевтът Мери Родуел : На Земята вече има деца-хибриди от извънземни и хора (видео)“

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *