Синът ми е аутист. И аз знам защо ми беше изпратено такова изпитание

Нищо не се случва просто така. Историята на тази жена няма да остави никой безразличен. Тя говори за това, какво чувства майката, когато има дете – аутист. Разберете как тази диагноза е повлияла на  живота й.

Опитайте се да не се просълзявате, а да помислите върху думите й! Преведохме историята й за вас:

„Здравейте, казвам се Кери, аз съм на 42 години.

Аз съм омъжена за мъж на име Джо и ние имаме пет деца.

Преди 12 години родих момче с неврологично разстройство, наречено аутизъм. Това състояние влияе на това как той яде, спи, разговаря и мисли.
Той е считан за дете със специални нужди, защото неговите нужди наистина са  специални.

Например, той може да ме пита шест хиляди пъти на ден какво е това дневен ред. Дори и да е обикновен понеделник и нашият график да не се е променял от години.

Той трябва да спи точно с шест възглавници, в противен случай ще изпадне в истерия.

За да се справи с усещането за страх и безпокойство, трябва непрекъснато да пие хапчета.

Той просто трябва да повърти всяко късче храна в ръката си, преди да го сложи в устата си, дори грах.

Имам дете със специални нужди. Понякога не мога да повярвам.

Детето ми има аутизъм, той е в мозъка, в сърцето, в душата и в тялото му. Това е резултат от сложна генна мутация в структурата на ДНК.

В семейство има още един такъв човек, от страна на съпруга ми.

(Споменавам го тук, защото обикновено се опитвам да обвинявам прехвърлянето на мутиралия ген от роднините на Джо). Това само укрепва отношенията ни, както разбирате).

Понякога  пак се питам защо.

Защо аз, а не някоя друга? Защо точно аз родих момче, което, за да заспи, трябва да взема  хапчета всяка вечер, което трябва да се докосва до всяка хапка в  чинията си?

Момче, за което ме боли  цялото  сърце, което толкова обичам, че сърцето ми се свива при споменаването му?

Трябва да призная: вече не си позволявам да отделям време да мисля по  този въпрос – това е безсмислено. Това няма да промени нищо.

Но всеки път, когато се потъвам с мислите си, когато вълната от тъга и отчаяние ме обгръща с нова сила, в моето подсъзнание, като светкавица, избухва пак същия въпрос – защо аз?

Защо Бог или Вселената, или сложна генетична мутация, ми дават дете със специални нужди?

Защо трябва да мисля за дългосрочните последици от лечението и всеки ден  да изтривам мазните  отпечатъци от кухненската маса?
Защо не трябва да спя през нощта, тревожейки за това какво ще се случи, когато мен вече няма да ме има?

Може би не би се случило, ако не се бях омъжила.

Не ме разбирайте погрешно – обичам съпруга си. Обичам го вече 23  години  семеен живот. Харесва ми, че знам каква музиката обича, още повече ми харесва да  го гледам сресва косата си.

Харесва ми звукът на неговия смях и някаква предсказуемост – когато отидем в ресторант, знам със сигурност, че ще поръча – калмари (ако са в менюто).

Как се отрази появата на аутист в семейството върху нашия живот?

На теория това събитие трябваше да ни сломи. Аз дори не знам защо все още не съм сломена. Някак си продължаваме да се държим. Може би, това, което  е трябвало да ни раздели, направи брака ни само  по-силен.

Аз не съм тази майка, която исках да се видя.

Не се притеснявам за оценките в   дневника, за това, че  моето дете трябва да се научи как да зарежда съдомиялната машина. По-малко се притеснявам за наградите и повече  за това като  се качим в  автобуса към него да се отнесат с  разбиране.

Може би Бог / Вселената / Генетиката / моите роднини от страна на съпруга ми са решили да ми дадат дете със специални нужди, за да  се науча да чакам.

Най-добрите мигове в живота ми са онези,  които много силно чаках: първото му предложение, неочаквана усмивка, бърза прегръдка в коридора.

Вероятно никога няма да разбера защо родих дете с аутизъм. Но знам защо шест е  магическо число: толкова възглавници са му необходими за заспиване.
Някои неща в живота трябва да останат загадка за нас.

Независимо колко трудно ми е да имам дете със специални нужди, на него му е  милион пъти по-трудно.

В дните, когато сърцето ми се свива, сърцето му се разпада на части.

Зад всичките му истерии за липсващите възглавници и стотици въпроси за ежедневието, се крие нещо по-голямо – той се опитва да ми каже още нещо.

Дайте ми място във вашия дом. Аз съм тук.

Веднъж в живота си имате възможност да се срещнете с човек, който е различен от другите. Подобен на него,  никога не сте се срещали.

Той е сложен, честен, упорит и чист.

Този човек ви променя напълно. След срещата с него няма да останете същите.

Той пътува само през живота си сам, но ръководи съдбата на мнозина.

„Той е момче на име Джак. Той е моето дете. Той е мой син.“

Вселената се нуждае от Живи Души, а не от въглеродни копия и клонинги

Сред нас живеят  хора, чиито души вече са се въплъщавали на Земята  безброй пъти, в продължение на много, много векове. Как може да разпознаем такъв човек сред  тълпата? Как  да… Continue reading „Вселената се нуждае от Живи Души, а не от въглеродни копия и клонинги“

Аз съм атеист

Без лицемерното „Е, a нещо все пак има.“ Без кокетното „Aх, аз съм  малко агностик.“ Не. Нищо такова аз не приемам. Напълно ме устройва  биологичния модел на света. Физика, астрономия,… Continue reading „Аз съм атеист“

Ние живеем в зловеща система, създадена от психопати – патокрация

Всички нива на управление неизбежно се заемат от  психопати, тъй като те нямат  никакви морални и етични ограничения в стремежа си да достигнат до самия връх. Зад външното безумие на… Continue reading „Ние живеем в зловеща система, създадена от психопати – патокрация“

loading...

OБЩИ УСЛОВИЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА САЙТА Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително писмено съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определя от редакцията.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *