В Съветския съюз в продължение на много години публикуването на материали за неидентифицирани летящи обекти е строго забранено. Особено строго цензурата следяла за това да не би в пресата случайно да се появи някаква информация за бойни контакти с НЛО на съветската армия. В същото време, има много случаи, когато зенитната и военноморска артилерия с ракети и оръдия са се опитавали да свалят „летящи чинии“. 
Първият известен такъв сблъсък става над езерото Баскунчак на 16-ти юни 1948 година. На височина от десет и половина километра пилотът-изпитател Апраксин открива пурообразен НЛО и започва да го преследва. Той смята, че има работа с макар и необичаен, но земен самолет, навлязъл в съветското въздушно пространство. Когато разстоянието между тях намалява, пилотът открива огън с картечницата. Обектът отговорил на това с лъчев удар, след което Апраксин за известно време ослепява и не може да управлява самолета. В този случай се оказва, че са блокирани електрическите системи на самолета, а двигателят е спрял. Но тъй като той бил много опитен пилот, успява да направи аварийно кацане и да остане жив.
Само след една година, на 6-ти май 1949, същият Апраксин отново вади „късмет“. В областта на Волск на височина от петнадесет километра, той отново среща НЛО, но той не допуска изтребителя до себе си на по-малко от 10 км. Както и първия път под влияние на неизвестно излъчване се изключва електрическата ситема на самолета, пропада радиовръзката, плексигласовият купол помътнява, а кабината се разхерметизира.
За щастие зрението на Апраксин се запазва и макар и с големи усилия се приземява на брега Волга, на около четиридесет километра на север от Саратов. Вече на място пилотът загубва съзнание и след това два и половина месеца прекарава в болница.
Но данните от такива катастрофи са били държани в тайна. Дори и в тайните разузнавателни сводки за тях се говори изключително пестеливо. Като пример ето едно от тези съобщения, което по-късно се озовава в пресата: „На 24-ти юли 1957 е открит огън срещу неидентифициран летящ обект, появил се над батареите за противовъздушна отбрана на Курилските острови. Не са регистрирани попадения. „
Единствената битка на противовъздушната отбрана с НЛО, която става известна, е по време на войната във Виетнам. Столицата Ханой се защитава от атаки на американски самолети от съветски корпус за ПВО от девет зенитни бригади, които са въоръжени с ракети „Куб“.
Дивизионите са били разположени на разстояние 25-30 км от града, за да отразяват ефективно въздушни атаки по отношение на подхода към него.
През една юлска вечер на 1965 г. над позицията на една от бригадите зависва огромен диск с диаметър повече от триста метра. Той се появява внезапно и напълно безшумно, на височина от около десет километра. По системата за идентификация „приятел или враг“ веднага е изпратена позивна. Естествено НЛО не реагира. Командирът на бригадата веднага се свързва с командния център и съобщава за случай на необичайна въздушна цел.
Няколко минути по-късно от командването идва заповед да се открие огън. Три от петте дивизиона на бригадата, в чиято зона на обхват се оказва НЛО, изстреляли десет ракети. Въпреки това, за тяхно огромно удивление и разочарование ракетите избухнали много преди да стигнат до целта, без да причинят поражения на НЛО.
Интересна е и реакцията на диска! Той изпраща към един от стрелящите дивизиони тънък син лъч. И целият дивизион – три ракетни установки, радари за проследяване, станция за насочване на ракетите – се превърнали в купчина разтопен метал. Що се отнася до самите войници, според една от версиите, те всички са умрели. Според друга – никой от тях не е бил наранен. Самият НЛО тихо и бързо, както се и появява, изчезнал в небето.
