Имало ли е смъртоносен капан, в който попада „Титаник“, организиран за убийствата на такива известни милиардери като Джон Джейкъб Астор, който се противопоставя на банковата система на Федералния резерв на JP Morgan и Рокфелер, които обират всички, финансирайки войните по света?
Преди да се маркира тази версия като „теория на конспирацията“, може да се прочете една книга излязла през 1898 г. „Смъртта на Титан“, в която катастрофата е била прогнозира почти 14 години преди да е станала.
В този роман се разказва за кораб, наречен Титан – най-големият пътнически лайнер в света, който потъва в Северния Атлантически океан, след като се сблъсква с ледник и почти напълно повтаря катастрофата, сполетяла „Титаник“.
„Титаник“ на Камерън е напълно съпричастен с капитан Едуард Смит, за когото има причини да го обвиняват , че бъдейки психопатичен ученик на йезуитите – свободните масоните, е потопил Титаник.
С оглед на доказателствата, това има много по-дълбок смисъл, отколкото неубедителните обяснения защо по време на бедствието „Титаник“ е загубен.
„Титаник“ се използва за да примами богатите финансисти, за да ги унищожи всички наведнъж и това трябва да изглежда като нещастен случай.
Този мит продължава и днес и се задълбочава от хора като Джеймс Камерън, изобразяващи тази екзекуция като трагедия, като избягва въпроси, чиито отговори не липсват и до днес.
Близо 100 години след смъртта на „Титаник“ все още се измислят версии и аргументи и продължават разследванията.
Всеки знае, че корабът е потънал, но защо това се е случило, след като други кораби в същия район, отново и отново предупреждават Титаник, че той се насочва право към ледника? Била ли е книгата за гибелта на Титан, сценарий за убийството? Всичко това се обсъжда и до днес.
