Станислав Лем- писателят, който се отрече от фантастиката

Попадна ми едно от последните интервюта на известния полски писател, философ и есеист Станислав Лем, което той дава за „Известия“. Интересно е да се разбере защо авторът на „Соларис“, „Кибериада“, „Приключенията на звездния навигатор Пиркс“, „Конгрес по футурология“ спира да пише фантастика и става едва ли не неин противник.

Вижте сами.

 

Известия: През 1989 г. вие спряхте да пишете  фантастика. Защо се случи това?

Станислав Лем: Едно време ми трябваше да освободя въображението си на воля, а сега не е така.
Бъдещето предизвиква у мен по-скоро страх и тъга, отколкото желание  да творя. Темпото на промените е толкова голямо, че ние отдавна вече не  го контролираме.
Книжният пазар също не   успя да избегне това безумно ускорение. Книгата  сега живее два или три месеца – и това е всичко. Кой ще държи в магазина си книга, публикувана миналата година? Това е боклук.
Новото безмилостно подменя старото. Чудесни произведения (дори ако се появят) се давят в морето от публикации, пробива добре рекламираната халтура.
Вече не искам да се блъскам в тази тълпа от   материални съображения, а да се морализаторства сред техния тътен и грохот, вероятно е  безполезно. Твърде много,  и книги и автори.

И: Вие   сега   много неласкаво говорите за научната фантастика. Тогава как може да  опишете това, което   сам сте писало до края на 1980?

Лем: Аз ще бъда честен: Не мога да понасям научната фантастика,   считам я за второстепенен  жанр, инфантилен и лишен от всякаква интелектуална стойност. Особено в САЩ, в чисто комерсиален вариант (за моята критична статия, озаглавена „Научна фантастика: случай почти безнадежден“, аз бях дори лишен от почетното членство в Обществото на научните    фантасти в Америка).
За мен, дори и най-слабото криминале е  по-добро от галактическите празнодумства.
Вярвам, че някои части на моята „Кибериада“ или „Приказки за роботи“ са по-близо до философската притча на Просвещението, отколкото до научната фантастика.
Този камък трябва да се изхвърли веднъж завинаги от градината ми, защото той се е озовал  там по погрешка.
В младостта си написах няколко „научно- фантастични“ наивни съчинения, и, за съжаление, този етикет започнаха да ми лепят постоянно.

 

„Бих искал   всичките ми  прогнози да не бяха се потвърдили.“

И: В книгата „Молох“ вие се връщате  обратно към „Summa Technologiae“.  Може ли това да се нарече опит да се коригира прогнозата?

Лем: Това, което се случи с моите футурoлогични конструкции при срещата  с реалността, е  нещо като автомобилна катастрофа.
Ние имаме сега съвсем не това, за което някога се  е мечтало. От редицата възможности, които ни дават знанията и технологиите, ние винаги избираме за използване само една малка част, и това решение предопределя спектъра на нашите решения в бъдеще.
А критериите за подбор, прилагани в последните петдесет години, и особено  сега, скоро, не са такива, какъвто съм си ги представял.
От това, което   очаквах да видя, се осъществи само онова, което се оказа доходно, това което  се продава възможно най- добре. Ние взехме от бъдещето не  най-красивото, не най-възвишеното, не това, което  можеше да направи всеки от нас по-добър, а това, което на хората с много пари изглежда  най-обещаващо в комерсиален план, това , с което са свързани   най-добрите маркетингови планове на младите специалисти в големите рекламни агенции.

И: Доколко перспективна е въобще футурологията? Всъщност, прогнозите може и  да не се сбъднат

Лем: Много удачно и  много смешно описание на постиженията на футурология даде Уди Алън , когато писа за известно предсказание, според което „два народа ще се борят помежду си, но само един може да спечели.“
Съвсем наскоро  един от водещите футуролози (и по-специално – Херман Кан), заяви, че таванът на цената на барел петрол  е дванадесет долара! И не може да е повече!
Не мога да си представя какво ще се случи със света и с Европа. Аз подчертавам много пъти, че  не вярвам във възможността за такава  категорична прогноза.
Нашите опити да се предскаже бъдещето напомнят опитите  да се предвиди развитието на сложна партия  шах. При това шахът, с който  си имаме работа, е такъв, че играчът може по всяко време – вместо да   направи следващия ход -да  извади нож, бухалка и  да удари с нещо тежко партньора си по главата, ако реши, че това му харесва.
Когато аз се обърнах към най-известните футурологични творби за последните 30 години, се оказа, че нещата не са такива, както са си ги представяли най-добрите умове на 60-те.
Сбъркал е в прогнозите си и Кан, и Хъдсън институт и Комисията Бел. Нищо в техните творби не бе потвърдено.
Прав  е само Антон Голубев, който обичаше да казва, че същността на бъдещето се крие във факта, че „всичко останало“ е по- различно, отколкото си мислим. Така е наистина.
Това означава нито много по-хубаво, нито много по-зле. Просто по-различно.
По принцип, историята прави от нашите мечти и нашите страхове някакъв тюрлюгювеч, където попадат хубави парчета месо,  малко вътрешности и  шкембе, но най-вече – смляно зеле.
Беше предвидено и клонирането и производството на изкуствени органи, и сглобяване на хората от различни части, но тези прогнози се сбъднаха  малко по-различно.

И: Какво мислите за феномена предвиждания в научната фантастика? Вярно ли е, че сте прогнозирали последните цунами?

Лем: Аз не правя конкретни прогнози.  Не мога да  предскажа какво ще се случи в определен ден в даден момент. Аз не съм Нострадамус.
Аз съм по-заинтересовани от някои общи тенденции, в откриването на универсални закони.
Неведнъж съм обръщал внимание на факта, че ние подценяваме последиците от резките климатични промени.
Повишаващата се температура в Световния океан предизвиква урагани с безпрецедентната сила, резки промени в налягането, каквито не е имало преди, или поне  се се случвали много по-рядко.

Тарковски   твърде много заземи „Соларис“

И: Преди вие с Тарковски така и не стигнахте до единна концепция за екранизацията на „Соларис. Тогава останахте в продължение на шест седмици в Москва, докато спорихте за това как да се направи филма, след това нарекохте  Тарковски глупак и се прибрахте у дома си.
Как мислите, защо тогава не бяхте в състояние да се споразумеете?

Лем: Веднъж аз сравних нас двамата с Тарковски с впряг от два коня, всеки от които дърпа каруцата в своята посока.
Тарковски е един гениален творец и   изключителен човек  и,  може би,  затова не успяхме да   стигнем до компромис.
На мен не ми харесваше нито психологическото решение на филма като цяло, нито   моралните съмнения, които измъчваха главния герой на екрана.
„Соларис“   трябваше да бъде въпрос за границите на човешкото познание, а не психологическа драма от типа „Престъпление и наказание“ в Космоса.
В допълнение, Тарковски, твърде много „заземи“ моята книга: вкара в картината родители и близки на Калвин. В края се появява и  някаква хижа на остров.
Когато слушам за това винаги ме обхваща  чудовищен гняв.

И: Тогава дори недогледахте филма на Тарковски до края. Не се ли опитвахте след това да го догледате?

Лем : Не, аз нямам сили да гледам филма докрай. Лекарите ми казаха да избягвам силните емоции…

И: Ако не ви харесва филма на Тарковски, който доста точно следва текста на романа, след това какво впечатление  трябваше да ви направи  филма на Стивън Содърбърг, който   превърна    „Соларис“ едва ли не в  любовен роман?

Лем: Филмът на Содърбърг, въпреки че е правен с  много усилия и пари, е тотално недоразумение.
Имам впечатлението, че този по принцип много талантлив режисьор до края не е бил напълно наясно какво иска.
Веднъж той каза, че ще опита да се свърже „Космическа одисея“ с „Последно танго в Париж“. Но това е като да се подготви тюрлюгювеч с ягоди и да се сервира   студено.
За щастие, аз не  участвах в това и не ми се налага да гледам какво се е получило.

И: Знам, че не сте имали кой знае какъв афинитет към медицината,
когато се постъпили в Лвовския медицински институт, но все пак – какво  накара еидн млад лекар да смени професията си  и да напише фантастичния роман ‘Човекът от Марс“?

Лем : През 1949 г. тези, които   завършваха с диплома на лекар, биваха  изпращани на безсрочна военна служба.
Така че, след като изкарах целия курс успешно, аз не бързах да взема всички изпити – перспективата да стана военен лекар въобще не ме  привличаше.
А „Човекът от Марс“ аз написах само за да се издържам: моето семейство, което бе изгонено от Лвов, изгуби по време на войната  цялото си имущество.

И: Вие веднъж казахте, че   никога не сте поддържали комунизма. Как тогава да се обясни романа „Магелановия облак“?

Лем: „Магелановия облак“ – е изключително слаба книга: постна като  съдържание и прекалено вископарна стилово.
Разбира се, тя до голяма степен изпълнява принципите на социалистическия реализъм (не бива да се забравя, че тя се появява в разгара на ерата на Сталин.)
Но критиците- комунистите на тази книга далеч не бяха във възторг от тази книга, тя имаше сериозни проблеми с цензурата, и появата и бе забавена в продължение на половин година.
Между другото, аз бях обвиняван в буржоазно мислене, а  един от критиците просто пише, че „текстът е изпълнен с много идеалистични  съждения, които трудно да се съгласуват със здравото диалектическо-материалистично  възприемане на света, характерен за членовете на комунистическото общество „.

„Аз не вярвам в колонизирането на космоса“
И: Какво мислите за съвременните изследвания на Марс? Следите ли информацията която предава марсохода „Opportunity“?

Лем: Аз не вярвам в бързото усвояване междупланетното пространство и колонизация на Космоса.
Досега  използвахме безпилотни  летателни апарати  и успешно приключваше в най-добрия случай  един от четири опита да се достигне до Марс и да се кацне на неговата повърхност.
Полет с хора   ще бъде рискован  и скъп.
Сега  имаме само един двигател за космическите летателни апарати –   двигател,  основан на химически реакции, а оттам и ограничение на скоростта от 7-8 километра в секунда. До Луната са  близо четиристотин хиляди километра,  до Марс – четиристотин пъти повече.

Ние дори не можем да си представим колко тежки последици, както за отделния човек, така и за целия екипаж, дебнат в дългото пътуване няколко астронавти в ограничено пространство. Аз не говоря за това, че по време на полета – и за връщането- на тях ще им се налага да поддържат всичко необходимо за живота им. Според мен, това е титанична задача, която няма да е по силите на човечеството поне още няколко десетилетия. Марс е пустинна планета, съвсем без въздух и без вода;неговата повърхност сякаш е изгорена. За мен е непонятно, какво марсианската програма може да даде на Америка и на света в икономическо отношение, и ако хората се интересуват от усвояване на крайно негостоприемни области, то е по-добре да се заемат със Сахара или Антарктида. Но на човечеството му харесват зрелищата и поради това кацането на астронавти на Марс през това столетие е много вероятно.

И: За много читатели има две личности Лем- фантастът, авторът на Соларис  и разказите за пилота Пиркс, и философът, есеистът, автор на „Summa Technologiae“. Сега е по-близък втория, а как се отнасяте към първия?

Лем: Такова разграничение ми се струва малко изкуствено. Няма двама Лем- единият който освобождава въображението си и пише научна фантастика, и другия – който се занимава със задълбочена философия. Мисля, че в моята белетристика също се съдържа определена философска компонента: в „Соларис“ аз разсъждавам за мястото на човека в Космоса, а за „Кибериада“ „Ню Йорк таймс“ написа: Станислав Лем- това е Хорхе Луис Борхес епохата в Космоса, напълно сериозно игрещ си с всички понятоя на съвременната философия и физика, от свободата на волята до теорията на вероятностите.

И: Можете ли накрая да разкажете, какво пишете за компютърните игри и що за игри са това?

Лем: Неотдавна представителите на японската фирма „Конами“ ме помолиха да напиша встъпителна статия за поредната част на компютърната игра „Metal Gear Solid“, имайки предвид моите спомени от за времето от „Студената война“. Аз им приготвих текст от около 15 страници, посветен преди всички на моите пътувания в СССР през 60-тте години. Тогава се запознах с много необикновени хора ( в това число и със съветски лауреати на Нобелова награда и космонавти) и станах участник в няколко невероятни приключения, напълно достойни да се превърнат в сюжети за шпионски филми.

Related Posts

3 thoughts on “Станислав Лем- писателят, който се отрече от фантастиката

  1. Хора, статиите ви са пълни с правописни грешки, иначе с голям интерес прочетох интервюто с този велик човек.

      1. Текстът наистина има нужда от редакция. Не знам дали сте наказали преводача си, но поне редакторът да се намеси…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *