Експертна група твърди, че световната икономика може да издържи голяма дестабилизация вследствие на природни бедствия или военни операции само една седмица, тъй като правителствата и бизнеса са зле оборудвани да се справят с последиците от извънредни ситуации.
Събития като вулканичният облак от пепел облак през 2010 г., който блокира въздушния транспорт в Европа, земетресението и цунами в Япония и наводненията в Тайланд през същата година показаха, че ключовите сектори на икономиката и бизнеса може да бъдат сериозно засегнати, ако прекъсването в производството или доставките продължи повече от седмица.
„Една седмица е максималният срок, който ще понесе икономиката, която работи на принципа „точно навреме „- се казва в доклада на базирания в Лондон институт за международни отношения Chatham House.
Настоящото крехко състояние на световната икономика я кара да е особено уязвима към неочаквани сътресения. Според експертна група, до 30% от брутния вътрешен продукт на развитите страни могат да бъдат пряко засегнати от кризисни ситуации, особено в производството и туризма.
Смята се, че при избухването на атипичната пневмония в Азия през 2003 г. разходите на търговските дружества са били около 60 милиарда долара, което представлява приблизително 2% от БВП в Източна Азия, се казва в доклада.
Според Световната банка, след цунамито в Япония и ядрената криза през март 2010 г. обемът на световното промишлено производство е намаляло през следващия месец с 1.1%.
А облакът от вулканична пепел през 2010 г. е струвал на ЕС 5-10 милиарда евро и е поставил някои авиокомпании и туристически фирми на ръба на фалита.
„Бих искала да мисля, че можем да се поучим от нашия опит и в бъдеще да станем по-издръжливи, но това няма да се случи, ако правителствата и търговските дружества не успеят да се подготвят по-добре и да създадат алтернативни канали за доставка, които могат да бъдат използвани в случай на бедствия“ – заяви Алисън Уорхерст (Alyson Warhurst), ръководител на британската консултантска компания Maplecroft.
„Бъдете готови“
Разходите може да нараснат значително, ако в транспортните центрове или в основните центрове за производство прекъсванията продължат няколко дни, което може да застраши доставките на храни и вода, както и енергийните и комуникационни мрежи.
В случай на дълги прекъсвания, някои фирми ще бъдат принудени да намалят инвестициите или работните места, или дори да помислят за затваряне, което ще доведе до постоянен спад в темпа на развитие.
Като цяло, правителствата и търговските дружества са зле подготвени, за да да се съпротивляват на мащабни непредсказуеми бедствия, тъй като в техните планове за действие в извънредни ситуации рядко се вземат предвид най-лошите сценарии.
„Осигурителните фондове и бизнес плановете за извънредни ситуации често предполагат връщане към статуквото преди кризата. Въпреки това, този подход не може да бъде достатъчно адекватен в света на сложни икономически и социални рискове, когато е невъзможно връщане към нормалното протичане на дейности след кризата „, – казва Бернис Лий (Bernice Lee), водещ автор на доклада.
„В един взаимозависим свят много индустрии, особено скъпите производства, вероятно ще трябва да преразгледат своя бизнес модел „точно навреме „, – допълва докладчикът.
Изменението на климата и липсата на прясна вода са допълнителни рискови фактори, които налагат допълнителни ограничения по отношение на инфраструктура и ресурси.
През последните няколко години експерти предупреждават правителствата, че не са добре подготвени да се справят с проблемите, свързани с последствията от националните кризи.
Британското правителство през 2007 г. бе критикувано за липсата на готовност за наводнения, които струваха на икономиката ? 3.2 милиарда.
Експертната група препоръчва различни подобрения за действие за правителствата и търговските дружества за преодоляване на последиците от екстремни ситуации.
Те особено подчертават важността на социалните мрежови ресурси като полезни универсални механизми в случай на криза. По време на граждански вълнения в Лондон през 2010 г., такива социални мрежи като Twitter се оказаха безценен инструмент, с който много хора бяха в състояние да проследяват движението на метежниците в столицата на Великобритания и да вземат необходимите предпазни мерки.
