Досега се считаше, че първите жилища, които могат да издържат на капризите на природата дълго време, хората са започнали да строят едва след преместването си в по-тежките условия в Европа и Азия. А по време на разкопки в северната част на Судан полски археолози от Института по археология и етнология в Познан са открили останки от селища, чиято възраст се оценява на 70 000 години.
Останките от такива трайни жилища в Африка опровергават идеята, че първите такива структури хората са изградили едва след преместването си в по-тежките условия в Европа и Азия.
Според изследователите, това откритие противоречи на теорията, че изграждането на постоянни жилища е свързано с така нареченото голямо преселение от Африка и заселване в по-студените райони на Европа и Азия.
Паметникът, известен като Affad 23 в момента е единственият известен в долината на Нил, в който са запазени стабилни , големи по размер жилища на ранния Homo Sapiens, добре адаптирани към блатистата местност.
Новите доказателства предполагат много по-високо ниво на развитие и адаптиране в Африка през средния палеолит.
„Откритията в Affade са уникални за средния палеолит. Миналия сезон ние открихме останките на няколко леки дървени конструкции. В същото време в хода на научни изследвания ние бяхме в състояние точно да локализираме селището и нови стопански зони: голяма „работилница“ за кремък, както и платформа за разфасоване на трупове на животни, убити при лов“- казва ръководителят на разкопките, д-р Мarta Osypinska).
Изследователите сa установили видоветe животни, ловувани от хората по това време. Въпреки относително простите оръдия от кремък, изработени по техниката Левалоа, жителите на Affade са ловували и големи и опасни бозайници като хипопотам, слон и бивол, и малки пъргави маймуни.
Тази година, изследователите ще определят точно времето, когато палеолитните ловци са живели тук, с помощта на оптически стимулируема луминесцентна датировка.
Според археолога Петер Осипински, сега е известно, че селището датира от края на влажния период. Това, по-специално, определя списъка на видовете, преследвани от хората. Но сходни природни условия в региона е имало най-малко два пъти – преди около 75 000 години, и преди около 25 хиляди години. Точната датировка на селището сега е най-важната задача на експедицията, казва археологът.