Дълго време отговорът на въпроса „Къде е центърът на Вселената?“ е неизвестен. Освен това през вековете се променя няколко пъти. Нашите древни предци вярвали, че Земята е център на Вселената до 16-ти век, когато математикът и астроном Николай Коперник казва, че Земята се върти около Слънцето (което е спорно и сега). Новият център става нашата звезда.
И тъй като астрономите продължават да изследват нощното небе, те установили, че във Вселената има много повече неща, а не само слънцето и планетите в нашата малка слънчева система.
Разширението на Вселената
Едва през 20 век човечеството започва да осъзнава колко е голяма и грандиозна нашата Вселена. Между 1914 г. и 1919 г. американският астроном Харлоу Шапли съставя карта на далечните звезди в нашата галактика Млечен път за да открие, че Земята – както и всяка друга част на Слънчевата система – не са в центъра на галактиката. И дори не близо: Слънцето е само една от 100-те милиарда звезди в Млечния път, която се намира в един от тъмните кътчета на спиралния ръкав на галактиката, на 28 000 светлинни години от центъра и.
Дълго време астрономите смятат, че галактиката Млечен път – това е всичко, което съществува във Вселената. Тя се простира на 100 000 светлинни години – 50 000 пъти е по-голяма от нашата Слънчева система. Но скоро след като Шапли открива, че ние не сме в центъра на галактиката, американският астроном Едуин Хъбъл шокира научната общност още повече.
Хъбъл показва, че нашата галактика не е нищо уникално – отвъд Млечния път има много други галактики на милиарди светлинни години от нас.
Монументалното откритие на Хъбъл разширява познатата ни Вселена от хиляди светлинни години до милиарди светлинни години.
След това през 1929 г. той прави още едно грандиозно откритие: Вселената е не само невероятно огромна, но става все по-голяма всяка секунда.
Тези две открития предизвикват малък проблем: да се определи центъра на Вселената става много по-трудно.
Състояние на Вселената
Как да се открие центъра на Вселената в един постоянно разширяващ се космос? Отговорът зависи от това дали Вселената е крайна или безкрайна. Астрономите все още спорят за това. Ако Вселената е безкрайна, може да се каже, че всеки човек се намира в центъра на своята собствена наблюдаема Вселена. Помислете за това по този начин: отляво и дясно, горе и долу имате безкрайно пространство. Можете да видите всички звезди и галактики в наблюдаемата Вселена му, която се разширява от вас, и следователно сте в центъра на всичко това. Същото се отнася и за човек, който стои до вас.
Но истината е в това, че в този сценарий Вселената няма център: само ви се струва, че вие ??сте в центъра, поради естеството на безкрайния космос, който се разширява около вас.
Ако Вселената е крайна обаче, да се определи центъра ще бъде по-трудно. Представете си разширяващ се балон. Материалът, от който е направен е ограничен, както и космоса във Вселената.
Балон
Сега си представете, че всички звезди и галактики лежат на повърхността на този разширяващ се балон. На теория, ако пътувате по цялата обиколка на Вселената, в крайна сметка ще стигнете там, откъдето сте тръгнало. И никога не бихте преминали централната точка на вашата експедиция. В този сценарий Вселената отново няма център.
След стотици години на изследвания се оказва, че Земята не е център на вселената. И Слънцето и Слънчевата система и галактиката Млечен път – също. Очевидно е, че Вселената просто няма център, и с това заключение можете да направите много интересни открития. Въпросът къде е началото на Вселената е тема за друга дискусия.
