Девет съвременни урока по демокрация от Гърция

Свърши се. Гръцкият парламент гласува с голямо мнозинство увеличаването на жестоките икономии, наложени от кредиторите, и продължаване на преговорите за евентуален нов кредит в размер на 86 милиарда евро, като от тях обикновените гърци няма да видят изобщо, а те ще се насочат за изплащане на текущите дългове на Гърция, като в същото време увеличават общия размер на дълга. Законодателният орган на тази малка, а едно време горда страна, напълно игнорира волята на своя народ, изразена в общ референдум преди по-малко от две седмици, когато тя каза категорично “не” на много по-малко строгите изисквания на кредиторите на Гърция.

Следва урок №1. От мнението на хората гръцките власти не се интересуват, и те постъпват така, както намерят за добре и както е изгодно само за тях. Това по въпроса за ролята на хората в историческите събития.

Урок №2. Гръцките власти са готови да продадат хората на страната и нейното националното богатство, на едро и дребно, ако това ще им даде възможност да запазят постовете си и да се възползват от това.

Урок №3. Екзекуцията, устроена над Гърция от нейните кредитори, трябва да вдъхва свещен ужас и страхопочитание у всички, така че никой в ​​бъдеще дори и да не си помисли да посмее да противоречи на мултинационалните кредитори и на европейската бюрокрация.

Урок №4. Европа все повече се превръща в огромен концентрационен лагер, където всяка стъпка и кихане са разписани от правилата на лагера, и ако някой ги наруши от затворниците се отнема (или по всяко време може да се отнеме) всичко. Най-лошото нещо в този случай е, че вътре в зоната затворниците считат себе си за напълно свободни да вземат решения и да контролират действията си. Но при всеки опит да изразят открито своето лично мнение, ако то е в противоречие с генералната линия на партията, веднага се налагат санкции не толкова от външната охрана на лагера, а от лагерната полиция, която се състои от самите затворници. И с много по-голяма жестокост. Като цяло, всичко е по Оруел: “Война – това е мир. Незнанието е сила. Свободата е робство”. За пълнота на партийните лозунги можете да добавите и “Златото – това е ръжда “

Урок №5. Излизането от еврозоната за вече влезлите в нея, е невъзможно. Това е доживотна присъда. Стъпка наляво, стъпка надясно, опит за доближаване към забранената зона, се третират като опит за бягство. Охраната на периметъра на лагера и конвойните стрелят без предупреждение.

Урок №6. Отказът от националната валута и съгласието да се използва за финансови изчисления валутата на трета страна или някоя наднационална валута, това фактически е отказ от национален суверенитет в полза на трета страна или наднационален орган. Думите на Ротшилд, “Дай ми възможност да печатам пари, и не ми пука кой ще прави законите” за пореден път показват тяхното значение в практиката. Разликата сега е само в това, че в пределите на зоната не се пускат пари, а лагерна валута, която в реалността струва толкова, колкото хартията, на която е отпечатана.

Урок №7. Намирайки се във вътрешността на зоната, някои затворници имат възможността да се наслаждават на повече блага, отколкото други, и дори да имат нещо свое. Но тъй като това по всяко време може да се отнеме, то е най -добре да държите по-тихо от водата и по-ниско от тревата, за да не привличате към себе си допълнителното внимание на надзирателите, лагерната полиция или охраната, въпреки че и това не е гаранция за сигурността на спестяванията ви. Това най-ясно личи по фактите за въвеждането на банкови ваканции и установяването на контрол върху капитала.

Урок №8. Банковата система по всяко време може да се превърне в капан за клиенти и инвеститори, което позволява лесно и произволно да се конфискуват наличните средства. Замразените така средства после може да се използват за изплащане на държавния дълг към външни кредитори, за спасяване на банкрутирали банки или за други цели, по преценка на правителството. Сейфовете не са панацея за съхранение на спестявания, тъй като властите могат да конфискуват вашите ценности напълно “законно”.

Накрая, урок №9. Режимът на строги икономии не е насочен към възстановяване на баланса на плащанията, фискалната дисциплина или нещо подобно в която и да е страна. Това е необходимо за пълното ликвидиране на всяка национална промишленост и селско стопанство и създаването на тотален и окончателен контрол от страна на бюрократите в Брюксел, Франкфурт и други транснационални банкери, тоест това е пълна загуба на всякакви остатъци на суверенитет и предаването на някога суверенна държава и нейния народ под външно управление на лица, които се намират извън пределите на съществуващите закони.

Разбира се, има и други уроци, и този списък може да бъде допълнен, но това са само тези, които в този момент са най-важните. 86 милиарда, ако разбира се ги дадат, по никакъв начин няма решат проблемите на гръцкото население. То ще живее все по- зле, а проблемите с дълга и банковия сектор на страната само ще се задълбочават и влошават.

Съгласявайки се с изискванията на “тройката” кредитори, гръцките власти осъдиха народа на тази страна, не само на по-нататъшно обедняване, но и му отнеха всички надежди за промяна към по-добро. Гърция обаче се смята за люлката на демокрацията. Ако си спомняте историята, демокрацията възниква в периода на робовладелско общество, и представлява реализация на властта на робовладелците над робите.

Така че не е необходимо да се учудваме, че в този случай целият свят видя от първа ръка демокрация в действие, или как избрано по напълно демократичен начин местно правителство, продаде евтино сънародниците си. Не дори за пари, а така, за едно обещание да им даде някой ден нещо си … може би … тогава … в бъдеще.

Източник: http://bg.checkonline4you.com/devet-savremenni-uroka-po-demokratsiya-ot-gartsiya/