Първата фаза е – властта се съобразява с обществото и прави (общо-взето) каквото то иска.
Втората фаза е – властта манипулира обществото като му внушава какво то да иска, така че тя след това да прави точно това, което му е внушила, че то иска.
Третата фраза е – властта прави каквото си иска и после принуждава обществото с микс от засега повече „мека“ (пропаганда) и все още по-малко „твърда“ (репресии) сила да приеме това, което тя прави като единствено правилно, вярно и точно или поне като най-малкото зло, защото няма алтернатива.
Четвъртата фаза е – властта прави каквото си иска и не дава пукната пара какво мисли обществото.
Ние виждаме как властта си разиграва коня безконтролно и как го е подкарала през просото, как твори безобразия и плоди цинизъм, как е сляпа и глуха за всичко, което се мисли и говори сред хората. Такава, оперирана от всякакви ценности и морални предразсъдъци власт страната ни не познава. Предполагам, че властта постепенно започва да мрази хората и да ги смята за тор, за подробност от пейзажа, за досадна сива маса, за която трябва да се правят само неизбежни разходи (на принципа – колкото се може по-малко, толкова по-добре).
Продължавам да смятам, че ние сме стигнали критичната точка. Не виждам добри сценарии и алтернативи за развитие, без да твърдя, че тях задължително ги няма. По-скоро подозирам, че сили, които не искат да приемат диктата на властта и нейната свръхконцентрация в твърде малко ръце, могат да предприемат опасни, дори страшни действия с надеждата, а по-скоро с илюзията, че могат да обърнат деструктивната и крайно негативна тенденция на деградация на политическото начало в нашия живот и на съсредоточаване във въпросните твърде малко ръце на твърде много политически, икономически, финансови, социални, медийни и силови ресурси.
Що се касае до останалите сценарии и алтернативи, то навярно можем да преминем към петата фаза на отношение на властта към обществото – властта „разпада“ обществото, разобществява го, превръща го наистина в тълпа, в сива маса, като паралелно с това със засилена репресия му налага с все по-твърда, по-груба сила и без възможност за дебат, мнение и съпротива, да приема абсолютно всичко, което тя прави, като му внушава, че цената то, това вече-не-общество да търпи подобно положение е по-ниска за него, отколкото да се мъчи да го промени.
https://www.facebook.com/nikolay.slatinski?fref=nf
