Можем ли да сме сигурни, че сме хора, а не биороботи?

В популярния телевизионен сериал „Дивия Запад“ у някои андроиди започват да възникват – дори не мисли – проблясъци, в тяхното изкуствено самосъзнание, че паркът на роботите е създаден така, че тях да могат да ги убиват и таковат богати и мазни типове, идващи в „Дивия Запад“ за да си поиграят на каубои.

Реалността се руши и ние започваме да се чудим: как можем да сме сигурни, че сме хора, а не някакъв вид изкуствен интелект в човешка опаковка, убеден, че е човек? Може ли човешкото създание да има свободна воля? Ами ако няма разлика между робот и човек?

Gizmodo пита философи, компютърни учени и писатели, за да научи мнението им по този въпрос.

Евън Селинджър -професор по философия в Рочестърския технологичен институт

Този въпрос не е нов. Дали сме роботи или не, този въпрос си задаваме още началото на модерните времена, когато Рене Декарт си задал въпроса може ли да знае със сигурност, че другите, които се държат като него, не са марионетки в истинския смисъл на думата. Декарт стига до този проблем, тъй като разбрал, че има пряк достъп от първо лице до собствените си мисли, но не може да влезе в главата на някой друг по същия начин. Най-доброто нещо, което е могъл да направи, е да стигне до заключението, че в действителност е заобиколен от други хора, и да вярва, че милостивият Бог не го мами.

Но ако вкараме аргумента за Бога в скоби и допуснем, че не можем да се съмняваме в съществуването на нашето собствено съзнание, стигаме до идеята на мозъка-в-колба (споменете си „Матрицата“) или много сложен изкуствен интелект, въплътен във формата на робот. С интроспективна гледна точка, ние не можем да решим този проблем. И ние не можем да узнаем нищо определено, като питаме другите. Те също могат да бъдат роботи, без да знаят това.

Но остава въпроса с раждането. Всеки, който се е родил, вижда цялата тази сложна объркана биология. Но можем ли да изключим, че свръхразвита цивилизация може да строи роботи във вид на хора (или подобни на хора) с тяхната анатомия? Хипотетично, такава сложна физиология може да мами и съвременните техники за визуализация.

Като се отчетат тези и други сложности, мисля, че изходът от тази дилема е да се отдели отношението на философския скептицизъм от ежедневния прагматизъм. На теория, ние можем да въртим барабана на този проблем вечно. Но от гледна точка на практиката – за да убедим себе си и другите, че сме независими смъртни същества – ние просто ще трябва да приемем, че сме създадени на въглеродна основа, а не на силиций. Без този практичен скок на вярата (че ние сме това, което приемаме), ние можем да се окажем в ъгъла, обездвижени, с криза на идентичността.

Брус Стърлинг- писател- фантаст, журналист, теоретик

Е, аз не вярвам в това. Всеки интелигентен робот може само за две минути да разбере, че не може по принцип да бъде човек. Той не може да вдишва, да издишва, да се храни или да отделя. Той няма родители, детски спомени и възраст. Той не може да настине или да се разболее, той няма пулс. Той не спи, той не е топлокръвен, няма температура или отпечатъци на пръстите.

Ето защо, ако по някакъв начин, е натъпкан с фалшиви спомени за всички тези качества, присъщи на хората, очевиден ще е фактът, че той не е направен от жива човешка плът. Ако е направен от жива човешка плът, тогава той не е робот.

Той може да бъде софтуерна конструкция, а не физическо същество, но аз вярвам, че няма да можете да симулирате човешко същество, без да симулирате физическия свят, в който ние се появяваме. Ние сме продукти на слънчевата светлина, кислород, дъжд, бактериите вътре в нас. Ние сме въплътени материални създания, като гарваните или делфините. Гарваните и делфините също са умни, но ако някой каже: „Какво ако роботът искрено вярва, че той е гарван“? Тази схема ще звучи абсурдно.

Сюзън Шнайдер – Доцент по философия и когнитивни науки в Университета на Кънектикът, писател

Разберете дали машините имат съзнание – дали те могат да чувстват себе си по определен начин, за да бъдат себе си. Ако те не могат, тогава вие не сте ИИ и не сте робот. Защото сега можете да кажете, че притежавате съзнание.

Дейвид Aуербах – писател, компютърен специалист и бивш софтуерен инженер в Google и Microsoft

Абсурдът – това е човешка черта. Ако хората са естествени същества, а роботите – изкуствени творения, то всеки дизайнер, който би ме направил, трябва да има дотолкова забавен и непредсказуем подход, че той или тя ще бъдат неразличими от произволна природа.

Така че аз не мисля, че можем да бъдем роботи в смисъл, че служим на някакъв таен господар. Ние едва сме в състояние да служим на себе си, а да не говорим – на някой друг.

И въпреки, че не мога да си представя, че съм робот в смисъл, че имам скрито предназначение, остава голямата тревога, свързана със страха от неавтентичност, ненадеждност на собствения „Аз“.

Мисля, че затова се безпокоим на тази тема. Да сме роботи означава, че някак си са ни измамили; че въпреки факта, че ние се чувстваме свободни и независими същества, ние наистина сме инструмент на нещо или някой друг. Ние не се страхуваме от това, че сме роботи, а че нашето съществуване е измама, а нас ни лъжат.

Може би ние просто сме симулации на изкуствен интелект, който участва в изследователския проект който трябва да разбере какво ще се случи, ако Тръмп стане президент. Но ако ние сме живи, дишащи същества, ние страдаме и живеем на света, тогава този свят е толкова реален, колкото и всеки други възможен.

Да го наречем симулация – означава никак да не променяме животите си, да не правим нашето страдание по-малко реално. Ако ние се държим и мислим като хора, ако чувстваме и мислим като човешки същества, тогава ние се вписваме в определението за човек, което имаме. Може би ние сме роботи, в края на краищата, но ние си оставаме човешки същества от всякаква практическа гледна точка.

Нашата загриженост в този случай се заключава в това, че да си човек – не е това, което ние всички сме си мислили – че ние самите не отговаряме на собственото си определение за човек.

И това, боя се, е почти сигурно. Различните култури имат различни възгледи за душата, човешката природа, човечеството, и всички тези определения са или неточни или не са доказани.

Едва ли сме роботи, но със сигурност не сме и такива, за каквито се считаме…

По материали на e-chronicles