През юни тази година в Япония се случи събитие, което мина почти незабелязано на фона на новините за свиването на японската икономика.
Министърът на образованието Hakubun Shimomura е изпратил в 86 държавни университети в Япония писмо, в което ги призова да се съсредоточат върху области на знанието, които „по-добре отговарят на нуждите на обществото“, което значи – да се намалят или напълно да се отменят учебните програми по хуманитарните и социалните науки.
Най-добрите университети в страната – в Токио и Киото – са отказали да се подчинят на указа, но изданието Times Higher Education съобщава, че 17 университета са обявили, че закриват хуманитарните си програми, а още 9 са се съгласили да ги съкратят; университетите няма да подготвят юристи, икономисти, политолози, социолози и други специалисти в областта на хуманитарните науки.
Това е невероятна и много важна промяна в образователната система, особено ако се вземе предвид, че Япония е третата по големина икономика в света и страна с традиционно силна образователна система.
Какво може да означава такава промяна за Япония, обяснява университетският преподавател в Стоуни Брук, колумнистът на Bloomberg View Ной Смит.
Анулирането на социалните науки – е сигнал за промяна в икономическата политика: страната се връща обратно към индустриалната икономика, а това е много лош знак, пише Смит. Производство е било водач на растежа на японската икономика през 1960-1970-те години, но когато страните стават по-богати, те започват повече да разчитат на сектора на услугите. Финанси, консултантски услуги, маркетинг, застраховане – те не създават стоки, но затова пък помагат за по-добро организиране на производство.
Именно такава ефективност е необходима на Япония, с нейните демографски проблеми. Общата факторна производителност в страната значително изостава от тази на американската икономика, и ако Токио иска да я повиши, ще му трябват не само инженери, но и мениджъри, анализатори, финансисти, юристи и така нататък – хора, които ще помогнат да се направят непечелившите компании печеливши и да се възстанови „марката Япония“.
Не по-малко тревожен извод може да се направи и за политическата система на Япония. Според автора, преследването на социалните науки може да показва движението на консервативните японските политици към либералните принципи и свободи.
И накрая, корекциите в образованието показват слабости в политическата система на страната: както посочва преподавателят в университета в Йокохама Takuya Nakaizumi, указът за премахване на хуманитарните програми може да е подготвен не от министъра, а от по-младите сътрудници в неговото ведомство.
Освен това не е известно дали текстът е съгласуван с Министерството на финансите и икономиката. Ако това е така и фундаменталните промени в образователната система са станали по инициатива на младшите чиновници, обществеността вече не може да разчита на отговорността и прозрачността на собственото си правителство.
Източник: republic