„Луна 13“ е космически апарат, изстрелян от СССР по програмата Луна с цел изследване на земния спътник.
Апаратът е ускорен по траектория към Луната от околоземна орбита и осъществява меко кацане на повърхността на Луната на 24 декември 1966 г. в района на Океанус Процеларум (Oceanus Procellarum / Океанът на бурите).[1]
Радиоконтакт с наземния контрол е осъществен 4 минути след кацане.
На 25 и 26 декември 1966 г. са предадени панорамни снимки на лунната повърхност при различни ъгли на осветеност.
Всяка от двете панорами бива предавана в продължение на около 100 минути.
Оборудването на апарата включва устройство за изследване на механичните свойства на лунната почва, динамограф и радиационен детектор и дозиметър.
Последен контакт с апарата е осъществен на 28 декември 1966 г. в 06:13 ст. вр. след изтощаване на неговите батерии.
На снимките, изпратени от „Луна 13“ ясно се виждат обекти, които несъмнено са изкуствени.