На 21-ви октомври 1963 г. в девет и половина вечерта 72-годишният собственик на ранчото Антонио Морено, заедно с 63-годишната си съпруга Тереза вече са си легнали. Разбира се, те не били много щастливи, когато младият им впечатлителен работник ги събудил: момъкът, най-вероятно бил разстроен заради някаква дреболия, която можела да изчака до утре.
– Сеньор Морено! Сеньор Морено, събудете се!
Антонио Морено се надигна и примигна, за да могат очите му да се приспособят към тъмнината. Накрая той различи на вратата на спалнята познатата фигура на своя помощник.
– Какво има? – промърмори Морено. – Какво се е случило?
– На железопътната линия изглежда има авария – каза младият мъж.
Скица с разположението на къщата на Морено, железопътната линия и околностите
– Тази светлина се движи! – извика младият помощник асистент. – Тя се премести на релсите с най-малко 10 метра.
Сеньора Морено се задъхваше от изненада и страх, а когато лъчът проникна през прозореца и се спря на нея, тя усети изтръпване по цялото тяло. Някое от децата на сестра й се събуди и закрещя, когато лъчът се плъзна по тялото му.
Сеньора Морено отново се изхитри да погледне през прозореца и видя, че един от дисковете, пусна червено-виолетов лъч, а останалите и продължиха да мятат бели светлинни лъчи. „Къщата се превърна в истински фурна“ – по-късно ще разкажат съпрузите Морено за списание „Claro“.
– Опитват се да ни принудят да излезем от къщата! – истерично се разкрещя сестрата на сеньора Морено. – Те искат да ни изгонят от тук като животни!
– Няма да им се получи! Ние няма мръднем от това място! – решително я прекъсна сеньора Морено.
В течение на 40 минути обсаденият дом се държи смело под температурния натиск на мистериозните чинии. После младият работник забелязва, че „хората“ на жп линията започват да се качват на диска, който осветява мястото там. След няколко секунди ужасните лъчи изчезват и чиниите, обградили къщата, бавно се отдалечават.
Когато дисковете отлитат, трите кучета пазачи на Морено започват да вият и да ръмжат.
– А къде бяха тези кучета досега? – попита Морено изненадано. – И защо те мълчаха като риби?
Сеньор Франциско Tропуано разказва пред „Агенция Франс Прес“, че в десет часа вечерта, той е бил само на една миля от ранчото на Морено и видял как небето прелетита една след друга шест чинии. Въпреки Tropuano научава за историята на ранчото от вестниците, той споделял наблюденията си с приятели и съседи.
По материали на „Claro“
