Физикът Макс Тегмарк определи какъв е най-вероятният край на човешката цивилизация

Теоретичният физик Макс Тегмарк от Масачузетския технологичен институт (САЩ), в интервю за IEEE Spectrum, посветено на наскоро публикуваната му книга „Живот 3.0“, определи най-вероятният негативен сценарий за бъдещето на човешката цивилизация.

Най-голямата опасност за жителите на Земята, смята ученият, е изкуственият суперинтелект, който не притежава съзнание.

„Когато говоря за съзнание, просто имам предвид субективен опит: той чувства себе си както аз чувствам себе си“, казва ученият.

Според него, изследването на   изкуствения интелект често пренебрегва проблема със съзнанието, по-специално, разграничението между съзнателни и несъзнателни системи за обработка на информация, характерни за живата и неживата природа.

Tегмарк се противопоставя на „въглеродния шовинизъм“, като приема, че животът може да се базира и на  силиций. Експертът счита, че интелектът и съзнанието могат да бъдат описани с  уравнения.

„Ако отглеждаме деца, които продължават да следват мечтите, които не сме постигнали, тогава можем да се гордеем с тях, дори и да не сме живи. Но ако вместо това създадем нов Адолф Хитлер, който ще унищожи всичко, което е важно за нас, няма да сме  ентусиазирани от това“, смята ученият.

Тегмарк споделя мнението на американския физик –  теоретик Фрийман Дайсън, който допуска, че в бъдеще хората биха могли сериозно да повлияят на Вселената, на съществуване на която придава смисъл именно  човекът.

Космологът не е съгласен с позицията на лауреата на Нобелова награда,  американския физик Стивън Уайнбърг, виден специалист по квантова теория на полето, който казва, че „колкото повече разбираме  Вселената, толкова по- безсмислена ни се струва.“

Тегмарк призовава да мислим за бъдещето на човечеството, свързано с изкуствен интелект.

„Само защото не знаем какво ще се обърка, не означава, че не трябва да мислим за това“, смята ученият.

Проблемът с корелацията на съзнанието и мозъка е един от ключовите фигури на континенталната философия, въпросът   е несъществен  в островната (англо-американска) наука.

Според анкета сред  50 носители на Нобелова награда по физика, химия, физиология (или медицина) и икономиката, публикувана през август 2017 г., учените не очакват да се намали нуждата от хора-изследователи след  въвеждането на изкуствения интелект и роботи.

С  Нобеловите лауреати не са съгласни американският бизнесмен Елън Мъск и британският учен Стивън Хокинг (не са носители на Нобелова награда), които многократно определят изкуственият интелект за  една от заплахите за човечеството.

През юни 2016 г.  философът Ник Бостром от  Оксфордския университет (Великобритания), обясни смисъла на думите Мъск за пребиваването на човечеството в матрица, като препоръчва думите на бизнесмена да се разбират буквално.