Хипнотерапевтът Мери Родуел : На Земята вече има деца-хибриди от извънземни и хора (видео)

В интервю за журналиста Алексис Брукс известният хипнотерапевт Мери Родуел (Mary Rodwell) обяснява защо  трябва да приемем, че на планетата вече има хибриди между хора и извънземни.

В своята практика Родуел специализира   изучаването на т. нар. „Звездни деца“. Според хипотезата на хипнотерапевта, те представляват нова раса от хибридни същества с чужда ДНК, които далеч надминават хората по  когнитивни способности.

Според Родуел, стремително расте броят на малките деца, които директно или на хипнотични сеанси твърдят, че не са от тази планета. И тези твърдения не зависят от контакта на малките пациенти с медиите.

Всъщност това е някаква нова хибридна раса, произхождаща от отвличания и експерименти на борда на НЛО. Родуел твърди това въз основа на многото регресивни хипнотични сеанси, в които децата или техните майки твърдят, че са били отвличани от извънземни. Опитът, който споделят пациентите при хипноза е достатъчно доказателство, според Родуел, че между нас живеят нов вид хора.

Родуел казва: „Те определено са модернизирани. Способността им да мислят и разсъждават е много висока. Те също така имат и осъзнаване за някакъв многоизмерен опит. И докато това, което децата казват плаши родителите им, самите деца- напротив- говорят съвсем естествено. „

Единственото нещо, което отличава тези нови хора от всички нас, е различното възприятие за света. Родуел смята, че редица състояния, включително синдромът на Аспергер *  и СДВХ **, с които тези деца често се диагностицират, всъщност са   признак на латентни способности, пряк резултат от генетични манипулации, направени от  технологично напреднала извънземна раса.

Ако това се окаже вярно, така наречената „боклучива ДНК“ или некодираща, в нашия геном може да осигури редица когнитивни функции, които никога не са били изследвани от науката. За разлика от последните десетилетия, днес имаме много повече информация за тези синдроми.

Всъщност геномът трябва да бъде изучаван и изследван още много, защото генетиката всъщност не знае как един ген влияе на друг и колко дълбоко е това взаимодействие. Общо взето, съвременната наука  не е достигнала до такова ниво, че да може напълно да разбере и обясни финия механизъм, чрез който животът непрекъснато се обновява.

Професор Сам Чанг (Sam Chang), един от първите експерти, които подкрепят идеята, че „боклучивата ДНК“ има извънземен произход, е на същото мнение. Според него „тези извънземни последователности в генома имат свои собствени вътрешни регулаторни системи и са автономни“.

Еволюцията пряко зависи от адаптацията, затова са нужни хиляди години, за да се превърне адаптацията в стандарт.

В същото време виждаме радикални различия у  хората в течение на само две или три последователни поколения – новите поколения физически и психически  са много по- различни от родителите си.

Единственото разумно обяснение за такава забележима разлика е предположението, че с генома на хората се провеждат постоянни манипулации и определено има намеса на външен фактор.

До този момент не е ясен само един въпрос: Кога извънземните открито „ще пристигнат“ – и цялото човечество в крайна сметка ще се издигне до „висшия интелект“, или ще бъде поставено в музея като древни експонати, каквито са неандарталците ?

Оригинал

Синдромът на Аспергер е психично разстройство от аутистичния спектър, характеризиращо се със значителни трудности в социалното взаимодействие и невербалното общуване, съпътствани от ограничени и повтарящи се модели на поведение и интереси. То се отличава от други разстройства от аутистичния спектър по относителното запазване на езиковото и познавателно развитие. Макар и да не са задължителни за диагнозата, често се наблюдават също физическа несръчност и нетипична употреба на езика. За хората, имащи синдром на Аспергер често е типичен силен, почти маниакален интерес към дадена област.

**   Хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието, ХРНВ (на английски: Attention-Deficit Hyperactivity Disorder, съкратено ADHD) e заболяване, което, в зависимост от критериите на диагностициране, засяга приблизително 3-5% от населението на света.

Проявява се през ранното детство посредством силно изразена импулсивност, хиперактивност и неспособност за самоконтрол и концентрация. СДВХ се проявява два пъти по-често при момчета отколкото при момичета. СДВХ се приема за хронично заболяване, при което между 10% и 60% от засегнатите деца продължават да проявяват симптомите и като възрастни. Много успяват да развият механизми на компенсиране, което им позволява да минимизират симптомите и/или техните последствия. Това е причината СДВХ да се е приемало традиционно за детско заболяване. СДВХ започва да се диагностицира при възрастните едва през последните двадесет години.

СДВХ има генетичен компонент. Като терапия се използват предимно комбинация от медикаментозно лечение и психологическа интервенция. Според Американската академия по педиатрия (American Academy of Pediatrics) медикаментозно лечение със стимуланти и/или поведенческа интервенция се приема за адекватна и като цяло безопасна терапия на СДВХ.

Мегън Лайкър: „Четири години извънземните ме използваха като машина за производство на деца“

През май 2001 г. Мегън Лайкър се омъжва за  Aндрю  Майер, с когото учи в колежа. Естествено било младите хора да искат да имат деца, но младата жена все не … Continue reading „Мегън Лайкър: „Четири години извънземните ме използваха като машина за производство на деца““

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *