Вълшебна притча от Паулу Коелю за мечтите, които не винаги се сбъдват така, както очакваме

Преди много време в красивите градини на Ливан се родили три кедри. A те, както всеки знае, растат много, много бавно. Ето защо те разполагали с много векове за размисли за живота и смъртта, за природата и човечеството.

При тях била измислена азбуката: Те станали свидетели и запомнили как на земята на Ливан пристигнали посланици на цар Соломон; как в битки с асирийците димът обгръщал земята и тя се напоила с кръвта на хиляди и хиляди хора. Те видели пророк Илия. И покрай тях в продължение на векове минавали кервани, натоварени със стоки.

И тогава един ден кедрите заговорили за бъдещето.

Първият Кедър казал:

– Бих искал да се превърна в трона, на който седи най-могъщия цар на света.

Вторият Кедър казал:

– Бих искал да бъда част от нещо такова, което завинаги ще превърне злото в добро.

– Що се отнася до мен, – казал третият Кедър – Иска ми се, всеки път, когато хората ме гледат, винаги да си спомнят за Бог.

Тогава майката природа на тайния си език им казала:

– О, Кедри, мечтите ви са благородни и необикновени. Те ще се сбъднат! Но, както винаги се случва с мечтите, те ще се сбъднат не по начина, по който си представяте ..

Минали години и векове. И тогава най-накрая дошли дървосекачи и нарязали кедрите.

Първият кедър станал обор, а от останките му направили ясли. От втория направили обикновена селска маса. Третото дърво било превърнато в талпи, които били съхранявани в склад в един голям град.

Горчиво се оплаквали от съдбата си кедрите: „Нашата дървесина беше толкова хубава! Но никой не и намери достойно място! „.

Времето минавало. Един ден някаква семейна двойка, останала без покрив, помолила да прекарат нощта в плевнята, построена от Първия кедър. Жената била бременна и същата нощ родила син, и го положила в яслите върху мекото сено.

!-- Composite Start -->

И в същия момент – Първият Кедър осъзнал, че мечтата му се е сбъднала: той послужил като опора за най-големия Крал на Земята!

Много години по-късно, в една скромна къщичка хората седели на масата, изработена от Втория кедър. И преди да започнат да ядат, един от гостите казал няколко специални думи над хляба и виното на масата.

И тогава и Вторият кедър разбрал, че мечтата му се е сбъднала. И точно в този момент той не само бил опора за чашата вино и ястието с хляб, но и за съюза между човешкото и Божественото.

А на следващия ден от две дъски на Третия кедър сглобили кръст. След няколко часа довели ранен човека, и – о, ужас на ужасите! – заковали го с пирони към кръста. Третият кедър започнал да се оплаква от жестоката си съдба.

И чак на третия ден той осъзнал истинското значение на това, което се случва! Човекът умрял на кръста, се превърнал в Светлината на света. A Кръстът, сглобен от този кедър, се превърнал от инструмент за мъчения в Символ на Тържество.

Тогава майката природа казала: – „Ето, изпълни се вашата съдба. Изпълни се, но не по начина, по който вие си представяхте …

Паулу Коелю

Писмо до Бог

Шестгодишното момиченце от Финланд Хелга Хилтунен  преди Коледа написала писмо до Бог с  молба да подари  100 марки. Във  Финландия  писмо с  грешен адрес има право да прочете само  президентът… Continue reading „Писмо до Бог“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *