„Упоритото нежелание на президента Тръмп да говори каквото и да било негативно за Русия е толкова поразително, че бившият директор на Националното разузнаване на САЩ James Clapper веднъж отбеляза, че Владимир Путин се отнася с Тръмп, като че ли той е „актив“ на руското разузнаване. Може и така да е.
Но ако аз бях руски гражданин, щях да задам въпроса: „Путин – агент на ЦРУ ли е?“ – пише за The New York Times Томас Фридман.
„Защо? Защото през последните години Путин извърши толкова много неща, които допринесоха за отслабването на икономиката на Русия и основите на човешкия й капитал, че остава да се гадае дали той не е на заплата към ЦРУ?“ – продължава авторът.
„Като се започне от 2007 г. или 2008 г., Путин, както изглежда, реши, че да възражда Русия с методи като култивирането на огромните човешки таланти и укрепване на върховенството на закона – е твърде трудно: за това ще трябва да споделя властта, да провежда истински, конкурентни избори и да изгради истинска диверсифицирана икономика, основана на иновации.
Вместо това Путин реши да търси източникът на достойнство на Русия не където трябва: да използва ресурсите от нефтените и газовите находища, а не човешките ресурси; да укрепва руските въоръжени сили, вместо върховенството на закона; както и да обогатява себе си и кръга си от олигарси, като едновременно с това се „обгръща с мантията“ на руското православие и руския национализъм, която импонира на неговата база „- се казва в статията.
Фридман оприличава Путин на фермер, който заменя говеждото месо със захар. „Той се нуждае от доза захар, действаща в краткосрочен план, за да увеличи своята популярност сред членовете на своята база – руските националисти, защото не е уверен в себе си, а в замяна се отказва от истинското говеждо и дългосрочно отслабва Русия“, – пише авторът. Той споменава Крим и Източна Украйна, както и действията на Русия в Сирия и отравянето на баща и дъщеря Скрипал.
„Има и дългосрочна стратегия на Путин, на която той залага, въпреки Майката природа, човешката природа и закона на Мур едновременно“ – продължава авторът. Според Фридман, Путин залага на това, че светът ще запази нефто и газовата си зависимост, че младите хора в Русия няма да искат свобода за пълното си самореализиране, „стабилното и неотклонно развитие на технологиите няма да даде на руските младежи инструменти за комуникация, сътрудничество, и за разобличаване на заблудите му.“
Фридман казва: „Аз не се радвам въобще на неприятностите на Путин, аз бях против разширяването на НАТО, бих искал да видя Русия интегрирана в семейството на европейските демокрации. Слаба, изолирани и унижена Русия – е опасно животно, но за дългосрочния просперитет на Русия е необходимо „презареждане“, което може да се реализира само отвътре, но Путин не натиска нужния бутон.
Източник: https://www.nytimes.com/2018/04/03/opinion/putin-cia-weakening-russia.html
Още по темата:
