Хипотези: Как се е зaродила Луната?

Луната възниква в резултат на т. нар. гигантски сблъсък, станал преди 4,5 милиарда години между протоземята и друга протопланета, с размерите на Марс, така поне сега считат повечето учени.

Въпреки че тази хипотеза за произхода на Луната винаги е била преобладаваща, досега не е имало неоспорими доказателства в нейна полза.

Сред всички луни в Слънчевата система, само за нашата Луна се счита, че има свой специален произход. Другите естествени спътници са или придошли отвън планети, или са родени едновременно с родителските планети от един и същ акреционен * диск.

Въпреки това, много признаци, като например ниското съдържание на вода и други летливи елементи на Луната, много малко ядро, земно-подобен импулс и други, карат учените да предложат друг сценарий за нейния произход – сценарий за Гигантския сблъсък.

Проблемът е в това, че всяка планета в Слънчевата система има свой уникален изотопен състав, така че дори за тази протопланета, наречена Тея, би било разумно да се предположи, че изотопният ѝ състав е различен от този на Земята.

Според много изчисления, Тея е отдала на създаването на Луната от 70 до 90% от нейната маса. Наистина, има и други версии, според които Тея също е ударила Земята по допирателна, изтръгвайки от нея голяма част от масата и след това полетяла някъде и е отдала не повече от 8% от своето вещество на Луната. Трудността се състоеше в това, че при удара си в протоземята, Тея е могла да й отдаде до 50% от изотопния си състава, така че търсенето на различия е още по-трудно.

Но така или иначе, досега не са открити изотопни разлики в лунните и земните грунтове.

Въпреки че всичко се е измервало точно, до пет части на милион.

Новото съоръжение, създадено в университета в Гьотинген, е позволило на изследователите да измерват изотопния състав на материалите много по-точно. След като решили да сравнят лунните и земните базалти с него, учените първо използвали субстанция с лунни метеорити, но не открили никакви различия със земните материали: според тях небесните пришълци от Луната по време на престоя им на нашата планета се оказали доста замърсени с местни изотопи. Следователно следващата им стъпка била да проучат проби от лунната почва, донесени на Земята от трите мисии на „Аполо“.

Учените съсредоточили вниманието си върху изотопите на кислорода.

В резултат на това, в трите проби, донесени от Луната, съдържанието на кислород- 17 на 9 стохилядни от процента надвишавало това, открито в земните проби.

„Това различие е твърде малко, но съществува“, казва Даниел Хервардс, който ръководи изследването. – И това ни води до две заключения. Първо, можем спокойно да кажем, че гигантският сблъсък се е случил. Второ, това ни дава възможност да кажем нещо и за геохимията на Teя. Следващата цел е да разберем колко материал е получила Луната от Тея. „

В тези 70–90% Хервардс не вярва. Той вярва, че най-вероятно Луната от Земята и Тея е наследила, както би трябвало да се наследи от родителите, 50 на 50.

И накрая, така и остава без отговор въпросът: къде е отишла Тея след сблъсъка, какво е станало с нея, дали тя се е разпаднала в последващи сблъсъци, паднала е на някой Юпитер или е станала част от планета, която отдавна познаваме.

И така – поредната хипотеза, която пак се опира на косвени данни и изследвания….

По материали на Zen

* Акреционен диск

Акреционният диск (от латински: accrētiō – „уваличаване“) е структура (обикновено околозвезден диск), образувана от разпръсната материя в орбитално движение около масивно централно тяло. Обикновено централното тяло е звезда. Триенето кара орбитиращия материал в диска да се движи спираловидно навътре към централното тяло. Гравитационните сили и силите на триене компресират и повишават температурата на материала, предизвиквайки електромагнитно излъчване.

Честотният диапазон на това излъчване зависи от масата на централното тяло. Акреционните дискове на млади звезди и протозвезди излъчват в инфрачервения диапазон на електромагнитния спектър. Тези около неутронни звезди и черни дупки излъчват в рентгеновия диапазон. Науката, изучаваща режимите на трептене на акреционните дискове, се нарича дискосеизмология.

Луната – Космическа станция на няколко извънземни раси?

Някои учени не изключват присъствието извънземен разум на Луната. Когато астронавтите за пръв път стъпиха на повърхността на Луната, те, разбира се, не намериха там лунни жители. Но хората от… Continue reading „Луната – Космическа станция на няколко извънземни раси?“