Броят на хората с необикновени способности расте в цял свят!

Интензивната интелектуална дейност може да доведе до сливане на възприятията от няколко сетива. Учените наричат тази * синестезия. Защо синестетите на Земята стават все повече и повече?

Единно възприятие

През 1905 г. руският биофизик, академик Петър Лазарев започва да изучава механизмите на човешкото възприятие на външния свят. Пише за това и статия „За взаимното влияние на органите на зрението и слуха“, публикува няколко книги.

„Той показва, че синестезията, когато се сливат две рецепторни системи, не е блъф, а истински факт. И интуитивно издига постулата, че такова обединение е възможно, и че това е естествен физиологичен процес“, казва Хенрих Иваницки на конференцията „Хипокампус и памет: норма и патология “, проведена през юни в Института за теоретична и експериментална биофизика на Руската академия на науките.

Въпреки големите заслуги, през 1937 г. академик Лазарев бил обвинен , че се занимава с лъженаука и е осмиван и преследван в пресата. Въпреки това, изследванията в тази посока продължават.

Чувствата помагат на паметта

През 1968 г. съветският невропсихолог Александър Лурия публикува брошурата „Малка книга за голямата памет“. По-специално той описва феноменалните способности на репортера, а по-късно и професионален мнемонист Соломон Шерешевски.

Младият мъж бил изпратен да се срещне с психолог от своя ръководител. Оказало се, че паметта на Шерешевски няма „ясни граници“. След много години той бил в състояние да възпроизвежда запомнени серии от думи.

У него се разкрива силно развита синестезия – сливането на информация от две сетива. Звуците на музиката, гласовете, се оцветяват в съзнанието му в различни цветове. Общо, Шерешевски имал няколко синестезии, където се комбинирали потоци от пет сетива.

Неговите наблюдения позволили на Лурия да заключи, че синестезията способства за доброто запазване на информацията в паметта.

„За какво е нужна синестезията? Тя разрушава несигурността“, казва Хенрих Иваницки.

Той демонстрира резултатите от експеримент в лабораторията си. От шест фрагмента, трябвало да се сглобят две цели фигури: квадрат и правоъгълник. Всички се справяли с тази задача за минути, без да забележат, че има много възможности за сглобяване. Оцветяването на формите в различни цветове не елиминирала многозначността. И само добавянето на друг знак – рисунка на змия – позволявало да се реши задачата правилно.

Според професора всяка нова характеристика улеснява запаметяването. Мнемоничните техники се основават на това. Това също така обяснява защо синестетиците имат добра памет.

Творчество и синестезия

Днес синестезията е в центъра на вниманието на учените. Например, невропсихологът Вилянур Рамачандран в книгата си “Мозъкът разказва. Какво ни прави хора” описва възпрятието на пациент-синестет. Той виждал цветен ореол около лицето на всеки човек. Алкохолът усилвал усещанията: цветът ставал по-интензивен и се разпространявал по цялото лице.

Този пациент бил диагностициран със синдром на Аспергер, специфична форма на аутизъм, която прави комуникацията трудна. Той не можел интуитивно да разчита емоции, налагало му се да прави заключения за тях въз основа на контекста. В същото време всяка емоция имала свой собствен цвят.

Няма консенсус за това как възниква синестезията. Това може да се наследи или да възникне в резултат на адаптацията на организма към промените в околната среда.

Според една хипотеза, синестезията се развива, когато детето се запознава с абстрактни понятия: букви, цифри.

„След като полиграфията започва да издава цветни буквари, броят на синестетите започнал да се увеличава. Буквата Д е диня. Тя е боядисана в червено. Б е банан, боядисана в жълто. Всеки, който е генетично предразположен към сливане на рецепторни системи, рисува буквите в главата си. Постепенно това се превръща в постоянен признак, освен това човекът не си дава сметка за този процес“ – казва Хенрих Иваницки.

„По-рано сред хората синестетите са били 2 процента, сега те са цели 12. Не е ясно за сметка на какво се получава това – дали са се усъвършенствали методите за тяхното разпознаване, или наистина има повече такива хора“, разсъждава професорът.

В статия, публикувана в последния брой на списание „Успехите на физическите науки“, той изказва предположение, че интелектуалният труд и творчеството допринасят за увеличаването на броя на синестетите.

Работата на художника, писателя, композитора, учения изисква асоциативно мислене, основано на търсенето на множество връзки между групи от неврони. Ако системата за забавяне в мозъка е недостатъчна, потоците от информация започват да се комбинират.

„У много творчески хора при интензивна умствена работа, рецепторните възприятия се сливат, което създава във виртуалния модел на мозъка ярък нов свят от образи“, заключава той.

По материали на echronicles

* Синестезия (от гръцки syn, „заедно“ и aishesis, „усещане“) означава смесено възприятие. Това е състояние, при което възприятията се свързват едни с други. Едно сетивно възприятие или идейна представа предизвиква в съзнанието същевременно друга представа, от сетиво, което не е било стимулирано.

Пример за това как един синестет възприема цветове и цифри

Хората със синестезия се наричат синестети. Един синестет би могъл да вижда в съзнанието си музиката в цветове или форми, или пък представите му за числата и буквите да са оцветени в различни цветове. Цветовите асоциации са най-характерни, въпреки че има доста доказани случаи, в които се прави връзка със звук. Обичайно в съзнанието си синестетът вижда цифри, букви, но също и музика, емоции и хора в определен цвят или си ги представя по определен музикален начин.

Една основна форма на синестезия представлява свързването на цветове и графеми (цифри и букви). Най-разпространена е проявата на това състояние в детството. Въпреки, че синестезията се предава генетично, тя не се смята за заболяване, а по-скоро за явление. Синестетите възприемат всичко напълно адекватно и нормално, но от друга страна са надарени с много силна памет.

През 1666 година със своите изследвания, откриването на спектъра на цветовете и с конструкцията на окръжността на цветовете Исак Нютон повлиява на нашето днешно разбиране за въприятието и теорията на цветовете. Той се приема за първият откривател на явлението. По-късно, в средата на XX век, учените и главно психолозите продължават по-задълбоченото изследване на синестезията.