Д-р Престин Грийн: В компютърна симулация ли живеем? По-добре да не знаем отговора!

Тази статия е от вестник The New York Times и е написана от д-р Престин Грийн, професор по философия.

От 90-те години на миналия век изследователи в областта на социалните и природни науки използват компютърно моделиране, за да се опитат да отговорят на въпросите за развитието на нашия свят.

Какво предизвиква войните? Кои политически системи са по-стабилни? Как климатичните промени влияят на глобалната миграция?

Качеството на резултата от тези компютърни имитации е неравномерно, тъй като е ограничено от това доколко добре съвременните компютри могат да пресъздават нашия невероятно сложен свят.

Но какво ще стане, ако компютрите един ден могат да станат толкова мощни, че да създадат най-сложните модели на поведение и развитие. И в същото време да създадат всеки човек по такъв начин, че да не можете да различите имитацията от истинския жив човек.

Или може би всичко това вече се е случило? През 2003 г. шведският философ Ник Бостром представи блестящ аргумент в полза на това, че всъщност можем да живеем в компютърна симулация, създадена от по-напреднали цивилизации.

Той предположи, че вие ако считате, че някъде в бъдещето нашата цивилизация бъде в състояние да разработи многозадачни сложни симулации, които пресъздават живота на нашите предци, то може би живеете в някоя от тези симулации в момента.

Тоест, нашият свят всъщност може да представлява една от многото моделирани симулации и може да бъде част от голям изследователски проект, създаден от цивилизацията на бъдещето, за да изучава историята на човешката цивилизация.

Джордж Смот, физик и носител на Нобелова награда, обяснява: „Ако сте антрополог / историк и искате да разберете как цивилизациите се развиват и разрушават, то ще трябва да направите много симулации, включващи милиони и милиарди хора.“

Теорията, че живеем в компютърна симулация, може да изглежда странна, но тя има много съмишленици. Предприемачът Илон Мъск заяви, че вероятността да НЕ сме моделирана симулация е „една на милиарди“. През последните години учените проявиха интерес да проверят тази теория.

През 2012 г., вдъхновени от думите на професор Бостром физици в Университета във Вашингтон предложиха емпиричен експеримент на хипотезата за моделирането.

Детайлите му са доста сложни, но основната идея е проста: Някои от съвременните компютърни симулации на нашия Космос произвеждат отличителни аномалии – например има очевидни бъгове в поведението на моделираните космически лъчи.

И ако внимателно се вгледаме в космическите лъчи в нашата Вселена и ако видим същите аномалии там, това показва, че наистина живеем в симулация.

Подобни експерименти бяха предложени през 2017 и 2018 година. Само че досега нито един от тези експерименти не е проведен. И се надявам, че те никога няма да бъдат проведени.

Всъщност пиша това, за да предупредя, че провеждането на тези експерименти може да бъде катастрофално лоша идея – такава, която може да доведе до унищожаване на нашата Вселена.

Помислете за това по следния начин. Ако изследовател иска да тества ефективността на ново лекарство, жизненоважно е пациентите да НЕ ЗНАЯТ дали получават това лекарство или плацебо.

Ако пациентите успеят да разберат, експериментът няма да има смисъл и ще бъде отменен. По този начин, ако нашата Вселена е създадена от силно развита цивилизация за изследователски цели, е разумно да се приеме, че е от решаващо значение за тези изследователи да не разберем, че живеем в симулация.

А ако разберем, те ще спрат симулацията, тоест ще унищожат нашия свят.

By Preston Greene. Dr. Greene is a philosophy professor.