Непознато: Великите творци, които предадоха децата си и ги оставиха в нищета...

Трябва да се помни – детето е напълно зависимо от родителите си. Да бъде предадено е много лесно! То не може нито да протестира, нито да отмъсти, нито да укорява. До последния си ден то ще се надява, че те ще дойдат за него и ще го спасят, ще го вземат обратно! ..

Не е трудно да го предадете – то какво ще направи? След като абсолютно зависи от родителите си; така поне беше преди. Трудно е да живееш с дете: трябва да се грижиш, да храниш, да разхождаш, да възпитаваш… Детето не те оставя да спиш, вика, плаче, вдига шум и е палаво, когато малко порасне.

Великият и световно известен философ Жан-Жак Русо се замислил над това и просто започнал да предава новородените си деца в сиропиталища – не живеел много богато, бил зает с писане и децата можели да затруднят живота му.

Децата не бива да бъдат предавани!

Едно след друго великият философ Русо предал пет свои деца в приют. Неговата „съжителка“му раждала деца, след което те били давани в приют. Русо пише, че иска децата му да станат селяни. Здравословна работа на чист въздух, проста храна, хармония с природата … Най-вероятно те просто са загинали в приюта – условията през 18 век били ужасяващи. Но Русо не се замислял за това. Той написва трактат за правилното възпитание на децата, който му носи славата на велик учител и просветител…

Лорд Байрон въдворил в манастир незаконно родената си дъщеря Алегра, която била на четири години. Първо той взел момичето от майка му, а след това то омръзнало на поета.

„Тя е упорита като муле и досадна като магаре!“ – така поетично Байрон описва детето си. Момичето му пречело; той живеел в замък. Трудно е да си представим как четиригодишно дете би могло да пречи на някой в замък …

В манастира момичето започнало да слабее и да съхне.

„Бледа, тиха и деликатна“, така я запомнили там. С помощта на монахините Алегра написала писмо до баща си; или по-скоро състрадателните монахини написали молба от нейно име баща и да я посети … Байрон казал, че Алегра просто разчитала на подаръци. Нямало нужда да я посещава! На пет години момичето починало сред чужди хора.

Руската поетеса Марина Цветаева също изпратила децата си в сиропиталище в гладните години. И тя наредила да не им казват, че е тяхна майка. Да им казват, че са сираци. В приюта най-малката дъщеря Ирина починала от глад и болести. Поетесата видяла условията на живот на децата със собствените си очи – под прикритието си на кръстница посетила децата. След това тя взела най-голямата си дъщеря. Най-младата угаснала сред чужди и непознати хора.

Повече подробности за тази история можете да намерите в „Смъртта на Ирочка Ефрон“. Цветаева не присъствала на погребението на дъщеря си, но написала много тъжно стихотворение за своите преживявания. Разбира се, било много трудно да се живее в Москва в самостоятелен апартамент с две деца. А писането на стихове било много трудно, децата изискват много внимание, храна. Цветаева също така споменава и „лакомията“ на двегодишната Ирина …

Вероятно нашите прабаби не са изпращали децата си в приютите, защото са работили и не са писали стихове. На тях им е било по-лесно, отколкото на Цветаева. Или на Байрон. Или на Русо …

Можете да пишете одухотворени стихчета за любовта и за душата. Но да постъпвате по различен начин. И в продължение на много години хората ще се възхищават на страхотните ви стихове и философски трактати, без да знаят, че по време на създаването на тези прекрасни творби изоставеното дете на автора някъде гладува или умира от тъга. Плакало е в самота или просто мълчаливо е лежало, обърнато към стената – когато вече е разбрало, че никой няма да дойде да го утеши …

Но пък тези велики хора много съжалявали себе си. Те разбирали много добре своите преживявания. И искрено недоумявали – защо са им се паднали такива тежки страдания? За какво? Въпреки че на особени страдания никак не са били подложени: нито глад, нито побои, нито пълна зависимост от другите …

Философът Русо пише жално за себе си: „Самотен, болен и изоставен в леглото си от всички, мога да умра в него от бедност, студ и глад и никой няма да се тревожи за това” … Мнозина филантропи го спасяват от глад и студ. Приятели и същата тази майка на предадените от него деца се грижели за него.

Това са великите хора, оставили след себе си велики произведения, които ни учат на разум, доброта, на вечни добродетели. А съдбата на децата им е неизвестна на мнозина; но трябва да знаем за това. И трябва да помним – детето е напълно зависимо от родителя. Да го предадете е лесно! То не може нито да протестира, нито да отмъсти, нито да ви укори.

До последния ден то ще се надява, че ще дойдете за него и ще го спасите, ще го върнете обратно! … Поетът Шели видял светлият образ на малката Алегра над морето до замъка на Байрон. Тя се усмихвала. Била простила всичко. Децата прощават …

econet.

Анна Кирянова

Бел. на преводача: Авторката е добре известна с интересните си и задълбочени текстове. Не сме проверили този и текст за автентичност. Ако имате забележки – не се притеснявайте, а коментирайте и възразявайте!

Тихата трагедия, за която никой не говори: Емоционалното здраве на нашите деца е катастрофално!

Точно сега, пред очите ни, в нашите домове, се разгръща мълчалива трагедия, засягаща най-ценното нещо, което имаме: нашите деца! Децата ни са в ужасно емоционално състояние! Освен това през последните… Continue reading „Тихата трагедия, за която никой не говори: Емоционалното здраве на нашите деца е катастрофално!“

Философът Дейвид Бенатър: Да се раждат деца е голяма грешка!

Дейвид Бенатър е наричан най-песимистичният философ в света. Той вярва, че животът е толкова ужасен, че не си струва да се живее. В книгата си „Better Never to Have Been“,… Continue reading „Философът Дейвид Бенатър: Да се раждат деца е голяма грешка!“

Канада: Забраниха на учителите да дават домашни работи на децата. Причината е поразителна!

Училище в Канада реши да забрани домашните работи за да даде възможност на учениците да прекарват повече време със семействата си, пише WSVN 7News. Директорът на началното училище „Елизабет Балантън“… Continue reading