Човешката същност се намира извън пределите на мозъка

Човекът е нефизическа същност, която се намира извън границите на тялото, и която го е избрала като биомашина за да се сдобие с опит на Земята.

Нещо повече, самата Вселена възниква благодарение на човек, или по-точно, на Съзнанието, локализирано, включително и в човек.

Духовните учители представят тази същност под различни форми, но човечеството живее под контрола на логиката.

И научният пробив, започнал в края на 17 – началото на 18 век, позволи на нашата цивилизация да създаде много материални богатства, но от друга страна, тласна нашето разбиране за себе си още по-далеч в системата на този свят.

Науката не се превърна в истина за познанието.

Материалистите виждат в съзнанието производно на материята и го приемат за психофизиологичен феномен. По този начин възприеманата реалност се третира като единствената реалност.

Днес обаче има учени като Станислав Гроф, които вярват, че Съзнанието съществува извън мозъка. В този случай мозъкът е производна част от Съзнанието, а човек е форма за реализация на това Съзнание.

Гроф е провел хиляди експерименти с така нареченото изменено състояние на съзнанието. В резултат на многогодишни наблюдения са направени няколко зашеметяващи заключения:

Механистичната наука е достигнала своя таван и за по-нататъшно познание е необходимо да се откриват алтернативни парадигми;

Съвременното разбиране за Вселената, природата, реалността и човека е отживелица и е невярно;

Отхвърляйки зависимостта от старите концепции (например тези, предложени от Нютон, Айнщайн, Евклид), е възможно да се открият нови перспективи за самопознание и определяне на мястото на човека във Вселената.

Наблюдението е първата стъпка към знанието.

В своите трудове ученият описва подробно наблюденията, наблюдавани в резултат на терапии, използващи ЛСД.

В резултат той констатира няколко различни нива на психофизиологични преживявания. На едно от тези нива се оказва, че човек с фотографска точност е в състояние да възпроизведе първите дни от живота си.

Освен това хората биха могли да разкажат подробно за механиката на своето биологично раждане: вътрематочна позиция, различни аномалии, хода на раждането и самото раждане. Оказа се, че споменът за тези събития се простира върху тъканите и клетките на цялото тяло!

Той определя особено ниво на преживявания като трансперсонални. Това включва различни трансформации на Его до нивото на звездите и галактиките, излизащи извън пространството и времето; регресия в биологичното и духовното минало; опит на съществуване на клетъчно ниво или под формата на яйцеклетка или сперма; потапяне в колективната и расова памет. Също така тук има проникване в съзнанието на животните и растенията. Отделен случай е възможността да се почувстваш като съзнание на всичко съществуващо или като цяла планета или галактика.

Всички, които са се сблъсквали с трансперсонални преживявани, са получили подробен достъп до езотерични знания, непознати досега за тях. Резултатите от експериментите потвърдиха съществуващите теории, че мозъкът не произвежда съзнание, а е негов продукт. Освен това много от тези, които приемат ЛСД, независимо един от друг, съобщават, че съзнанието не зависи от функционирането на централната нервна система и е присъщо на всички съществуващи форми на живот, включително и на неживата природа.

Като заключение:

Очевидно приемът на психотропни лекарства отваря определен клапан, който освобождава нашето възприятие в свободно плаване. За разлика от естествените практики, които имат подобен ефект (като медитация), той оказва прекалено мощно въздействие. Но все пак не е вярно да мислим, че всичко се случва само благодарение на тях, защото, както знаем, мозъкът не вижда разлика между реалността и въображението.