Смъртта понякога обича да греши

Смъртта седеше облегната на оградата.

Заточващият камък вървеше по ръба на косата. Наблизо стоеше стар, но здрав мотор. Врабчетата цвърчаха в дървото отсреща. Слънцето беше приятно топло.
Прекрасна вечер – помисли си Смъртта и остави косата и камъка настрана. Посегна към раницата си и потърси там. Жалко, но не остана никаква закуска. Не че Смъртта беше гладна. Но понякога обичаше да пие половин чаша вино и да хапва сандвич.
Смъртта изтърси трохите на ръката си и ги хвърли на врабчетата.

– Искате ли пай?
Смъртта вдигна глава. Срещу нея стоеше момиче на около двадесет години, с кошница в ръце, и се усмихваше.
Смъртта се огледа наоколо. Никой друг нямаше. Тя се взря в момичето.
– Ти на мен?
– За теб.
– Виждаш ли ме?
– Разбира се, че виждам – ​​изненада се момичето, – Не трябва ли?
– Хммм – Смъртта беше озадачена, – Е, честно казано, все още не знам … Теоретично не би трябвало, още не съм гледала следващия клиент, но ако виждаш … тогава .. Няма да откажа пай.
Момичето седна до нея и извади от кошницата миришещите сладкиши.
– Този е с касис, а този с череши ..
– С череши! – каза Смъртта – обичам с череши.
Момичето се усмихна:
– А ти не си толкова страшна, колкото изглеждаш.
Смъртта се поглади по черепа:
– Аз съм това, което съм, всъщност.
– Аз го пека сама – каза момичето.
– Благодаря – каза Смъртта с чувство.
Седяха известно време в мълчание.
– Ако те видя, значи – започна момичето и замълча.
– Най -вероятно да, – Смъртта разпери ръце, – Все още не знам как. Но, казвам, мога да видя. Тя извади чисто нов смартфон и започна да разглежда календара.
– Недей – бързо каза момичето, – не искам да знам. Нека всичко да бъде както ще бъде.
– Разбирам те – отговори Смъртта.
– Добър ден – каза момичето, – Жалко е да правите това. Но какво можете да направите, нали?
Смъртта кимна замислено.
– Искаш ли да яздиш? – попита тя малко по -късно.
– Искам да кажа, вече там?
– Не-е-оо, махна Смъртта с ръце,- Просто ще яздим. На мотора ми. Седни отпред. Дръж кошницата здраво.
Момичето скочи и подаде ръка на Смъртта:
– Ще бъде чудесно. Не всеки може да се похвали с това.
– И аз така мисля – Смъртта закачи косата, хвърли раница през раменете си и се качи на мотора. Момичето скочи на предната седалка.
– Защо е тук?
-Вземам деца, отговори просто Смъртта, -Е, аз ги взимам, т.е. харесва им.
– Те не се страхуват от теб?
– Децата? Не. Свикват бързо. За тях всичко е приключение. Е, дръж се.
Смъртта завъртя кормилото. И те се втурнаха по празната улица.
– Ихааа- извика момичето, – Много е готино!!!
Смъртта се ухили:
– Видях всичко, разбира се
Те излязоха на пътя близо до полето и Смъртта ускори възможно най -бързо. Вятърът свистеше в ушите им. Момичето започна да пее.
– И тогава тя ще дойде
Пригответе се, кажете, да вървим.
Дайте тялото си на земята
Е, тялото е малко подгрято,
Е, на тялото не беше дадена любов.

Странна афера

Смъртта наистина изведнъж усети нещо странно вътре. Тя не можеше да го определи. И беше досадно. Но в същото време беше добре.
Те караха час. Тогава Смъртта се обърна към града.
– Трябва да тръгвам? – попита момичето.
– Да – просто отговори тя.
Наближаваха пътя. Смъртта прехапа долната си челюст и се замисли за нещо.
Спряха на прелеза.

Момичето се засмя.
– Не се шегувам – сериозно отговори Смъртта, – не мога да променя нищо. Но мога да го направят така … Като цяло няма значение. Върви си вкъщи и не се страхувай от нищо. Ще се опитам да дойда при теб възможно най -късно след петдесет години.
Момичето широко отвори очи.
– АЗ СЪМ!
– Не казвай нищо. Прибирай се. Огледай се. И благодаря за почерпката.
Момичето замълча за секунда, след това импулсивно прегърна раменете на Смъртта, целуна я по черепа. И си тръгна.
Без да се обръща.
Смъртта скочи на моторa.
Трябваше да стигне навреме.
***
Шофьорът напусна къщата, олюлявайки се. Е, колко е пил там, бизнес.
Той се качи в камиона и тъкмо щеше да потегли, когато изведнъж осъзна, че не е сам в кабината.
Смъртта седна до него.
Той отвори и затвори уста като риба, измита на брега.
– Изслушай ме много внимателно – каза Смъртта. – Сега ще излезеш, затвори се в къщата. И до утре сутринта да не се показваш на улицата. Ако излезеш – Ще дойда, дори въпреки факта, че ти, алкохолик, имаш още 20 години. Разбра ли ме?
Шофьорът преглътна и изцеди:
– да-да ..
– Браво, обичам да ме слушат – поклати глава Смъртта, – А сега се прибирай. Жив!
Той, прекръствайки се, падна от кабината и се втурна към къщата. Смъртта го чу да се моли и поклатила глава.

Смъртта изскочи от кабината и отиде до мотора.

Тя извади пай от раницата си, седна зад волана и потегли, дъвчейки в движение.
Скоро  забеляза момичето. То вървеше бавно по тротоара и въздишаше. Дълбоко, дълбоко. И гледаше към небето.

Момичето мина покрай Смъртта, без да я види.

А Смъртта извади смартфона си и погледна календара.

Да, малко се бе объркала. Датата на момичето вече няма да е след 50 години, а след 60.

Хубаво е да грешиш понякога …

Последвайте ни в Телеграм

© 2021 nepoznato.energetika-bg.com All rights reserved!

Още по темата във фейсбук:

© 2021 nepoznato.energetika-bg.com All rights reserved!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *