За последните няколко десетилетия има много съобщения за наблюдения на неидентифицирани летящи обекти (НЛО), но всички се чудим кога наистина е започнало всичко. Кога е било първото наблюдение на НЛО в историята?

Повечето хора са чували за наблюдението на летяща чиния на Кенет Арнолд през 1947 г. или за известната катастрофа в Розуел същата година. Оттогава дълъг списък от инциденти с НЛО попада в заглавията по целия свят – от странната история за телепортирането на Травис Уолтън на борда на извънземен кораб до пилотите на ВМС на САЩ, заснели неидентифицирани свръхзвукови обекти на своите камери.

Неидентифицирани летящи обекти и неидентифицирани въздушни явления (НВЯ) все повече влизат в заглавията. Министерството на отбраната на САЩ започна да привлича други страни, като Япония, за изграждане на съюзна мрежа за наблюдение на небето за аномални посетители.

Луис Елизондо, бивш експерт по отбраната в програмата за НЛО на правителството на САЩ (AATIP), дори спомена възможните древни корени на явлението в популярното предаване на History Channel. Колко далеч в историята на нашата планета се простират тези срещи и прояви?

Отговорът може да шокира всеки.

Изглежда, че първият извънземен обект в нашето небе е видян не от съвременните хора, а от нашите еволюционни предци, архаичните представители на Homo erectus, преди около 780 000 години!

Поредица от изследвания на различни изследователи установиха, че преди около 780 000 години странен обект е пристигнал от дълбините на космоса. Това тяло имало размери няколко километра в диаметър и трябва да се е движило с над 32 186 километра в час, което е типично за големи космически тела, движещи се през Слънчевата система (някои се движат в пъти по-бързо).

Когато голямо тяло лети към Земята с такива колосални скорости, са възможни два сценария: или обектът ще прелети покрай нея под въздействието на гравитацията на нашата планета, или ще се сблъска с повърхността. Вторият сценарий би бил катаклизъм по природа.

По време на разследванията обаче е установено, че обектът се е паркирал в орбита, сякаш е могъл по някакъв начин да забави скоростта си.

Въпреки че някои много малки скалисти тела с размер на автомобил могат временно да обикалят около Земята, нашата планета просто не е достатъчно масивна, за да окаже такова въздействие върху нещо с диаметър няколко километра.

Странностите обаче не свършват дотук.

Обширното австралийско тектитово поле

Тектитите са клас импактитни скали, които представляват малки разтопени парченца от светлозелено, тъмнозелено, понякога черно, белезникаво или жълто стъкло с най-разнообразни форми, най-често с характерни примеси под формата на газови мехурчета: 435. Те са от метеоритен, астероиден или кометен произход.

След неопределен период на престой в орбита странният посетител претърпява дълъг процес на прегряване или саморазтопяване, в резултат на което се превръща в стъкло.

Тогава капки замръзнало течно стъкло започват да падат върху огромна територия на Земята, от Антарктида до Южен Китай. Химичният анализ на намерените отломки показва, че каквото и да е било това нещо, някога се е състояло от 75% кварцов кристал, материал, който заема централно място в нашите технологии за обработка на информация, както и значително количество алуминий, желязо, калциев оксид, магнезиев оксид, калиев оксид и различни микроелементи.

Интересното е, че много от тях са съединения със свойства, потенциално важни за проектирането на космически кораби.

Никой известен природен посетител от космоса, било то комети, метеорити или астероиди, никога не е бил съставен от повече от 60% силициев диоксид. В повече от едно проучване учените предполагат, че обектът съдържа следи от изотопи, показващи междузвезден произход, което потенциално го прави първият някога научно регистриран посетител на нашата Слънчева система.

Чрез подробен анализ на подобен на стъкло фрагмент, наречен австралитен тектит, научихме толкова много за този необясним древен пътешественик от подземния свят.

И до ден днешен, след век на изследвания, никой не знае точно какво е било, откъде е дошло или как е попаднало в орбита, преди да експлодира, което прави това тяло първият регистриран неидентифициран летящ обект в историята.

Тектит

Някои изследователи са се опитали да обяснят тази мистерия, като се позовават на сблъсъка на огромен астероид някъде в Югоизточна Азия, други твърдят, че това е резултат от хипотезата, че парче от Луната се откъсва и полита в нашата посока. Тези хипотези се обсъждат от десетилетия и въпреки че всяка от тях има убедителни достойнства, за съжаление и двете не успяват да обяснят наблюдаваните факти.

Предимството на лунната хипотеза е, че тя обяснява как едно стъклено вещество може да падне върху нас от космоса. Ако астероид се сблъска с лунната повърхност и отнесе много разтопена скала, е възможно част от получения материал от тектит да падне при нас. Тази идея в крайна сметка отпада, след като бе открито, че Луната не е съставена от типа материал, който може да съответства на австралитските фрагменти.

Хипотезата за удар върху Земята убедително доказва, че стъклото съдържа съединения, които могат да съответстват на някои от смесените шисти на Земята. Може ли бързо движещ се обект да ни удари достатъчно силно на правилното място, за да се обясни огромното поле от отломки и необичайното образуване на стъкло?

Въпреки че този модел остава популярен, отговорът е не. Проучванията показват доста ясно, че така наречените австралийски образувания са се сформирали в космоса по време на период на продължително нагряване, преди постепенно да започнат да попадат в атмосферата. Те не само почти не съдържат вода, но дори съдържат твърди вакуумни мехурчета.

Може би най-проблематично от всичко това е, че според наблюденията, по отношение на добре приетия закон на Стокс за силата на триене на течности, тектитното стъкло е трябвало да се нагрява по специален начин, в резултат на което повечето от мехурчетата са се отстранили и е останал много хомогенен материал.

При удар отделянето на енергия е изключително мощно, но в същото време краткотрайно. Такова бързо нагряване и охлаждане би довело до образуването на стъкло с голям брой мехурчета и материалът не би бил хомогенен.

Някои парчета трябва да съдържат частично разтопена скала или различни елементи от разнообразния геоложки състав на мястото на удара. Накратко, продължителното нагряване и окисляване на суровината за австралитите просто не може да се припише на удар, без да се нарушават добре установените физични закони.

Ако това не е парче от Луната или някакъв известен природен обект, който се е разбил в нашата планета, тогава какво може да бъде?

Невероятно, но много от нашите астробиолози и астрономи открито заявяват, че един ден нашият свят ще бъде посетен от постбиологичен извънземен изкуствен интелект, извънземни същества, които съществуват под формата на огромни мобилни силициеви мрежи. Възможно ли е някое от тези свръхнапреднали същества вече да е посетило Земята и нашите далечни предци от Homo erectus са наблюдавали техните огромни силициеви мрежови кораби, които летят на главите им в нощното небе?

Аномалният процес на нагряване, който произвежда този силно рафиниран и хомогенен австралитен тектитен материал, може много добре да бъде резултат от критичен провал в екзотичната технология за задвижване, която е позволила на този извънземен разум да лети в нашата галактика.

Интригуващ е и фактът, че преди 780 000 години нашата планета преживява последната регистрирана пълна смяна на северния и южния магнитен полюс.

Може ли тази дълбока планетарна енергийна промяна да има нещо общо с първия регистриран НЛО в света и събитията, довели до неговото унищожаване?

Струва си да се отбележи, че случилото се изобщо не може да бъде банална авария, причинена от техническа повреда. Цивилизацията, създала подобни кораби, едва ли би допуснала подобни сривове.

А и кой знае… може би това е било умишлено „засяване“ на нашата планета с разума? Ако дизайнът на кораба е матрица за съхранение на информация, тогава е вероятно същата светлина да е осветила нашата планета и нашите диви примитивни предци, като тази, донесена от Прометей, но този огън не е бил унищожаващ, а отварящ на нас – хората- очите за разума.

Може би именно това събитие е превърнало маймуните в хора, а не прословутата измислена „еволюция“ на г-н Дарвин.

Последвайте ни в Телеграм

© 2022 nepoznato.energetika-bg.com All rights reserved!

Още по темата във фейсбук:

© 2022 nepoznato.energetika-bg.com All rights reserved!