Във всеки списък с най-печалните сблъсъци между военен пилот и неизвестен обект в небето трябва да включим събитието, станало известно като „Кубинския самолет от 1967 г.“

Националният комитет за разследване на авиационни явления (NICAP) разполага с отличен архивен материал за този инцидент и множество правителствени документи, получени чрез процеса на FOIA, предполагат, че това не е само истински доклад, но и че федералното правителство не е искало да се чуе нищо за изследванията на НЛО. Това се превърна в основен проблем за един следовател от Гражданите срещу тайната на НЛО (CAUS), който според властите задава твърде много въпроси.

Кратката версия на историята започва с анонимен специалист по сигурността на ВВС, който предава доклада на Стантън Фридман след лекция, изнесена от Фридман през 1978 г. През 1967 г. свидетелят служи в 6947-ма охранителна ескадрила във Флорида Кийс, част от испаноезична разузнавателна единица, която наблюдава комуникациите на кубинските военновъздушни сили и междуканалните радарни предаватели по време на натоварените дни след Кубинската ракетна криза. През март същата година звеното прихваща кубински радиокомуникации, съобщаващи за „буги“ (неидентифицирана въздушна цел), навлизаща в кубинското въздушно пространство от североизток.

Два изтребителя МИГ-21 са изпратени да прехванат обекта. При пристигането си пилотите съобщават, че са видели „ярка метална сфера без видими издатъци“ на 33 000 фута, движеща се с около 660 мили в час. След неуспешен опит за установяване на радиовръзка с обекта, щабът на кубинската противовъздушна отбрана нарежда на ръководителя на полета да включи ракетите и да унищожи целта. Ръководителят на полета отговорил по радиото, че е забелязал целта и е готов за поражение. Това са последните думи, които ръководителят на полета чува.

Няколко секунди по-късно се чува вик от пилота на втория МИГ, който казва, че самолетът на командира се е взривил. По-късно той коригира това описание и казва, че самолетът се е „разпаднал“ във въздуха, а останките му са паднали в океана. След това НЛО ускорява до „невероятна скорост“, изкачва се на височина от около 98 000 фута и продължава на югозапад към Южна Америка.

Дали аномалният обект е унищожил кубинския самолет, след като оръжията му са били насочени към него, или е просто странно съвпадение, срещата очевидно е завършила фатално за пилота.

6947-ма охранителна ескадрила изпраща доклад за събитието до централата на АНБ. В рамките на няколко часа им е наредено да изпратят всички ленти, записи и съответните данни относно това събитие на АНБ и да посочат, че кубинският самолет е изгубен поради „повреда на оборудването“.

Фридман предава тази информация на репортер, който след това я предава на директора по изследованията на CAUS Робърт Тод. В продължение на шест месеца през 1978 г. Тод изпраща искания за информация до различни военни и разузнавателни агенции, но без резултат. Но през юли същата година двама агенти на ФБР идват в къщата му.

Те разговарят с него насаме и задават въпроси за предишните му контакти с чужди правителства. Те също така му чели раздели от американските закони за шпионажа, предполагайки, че присъда по тези раздели може да доведе до доживотен затвор или дори смъртно наказание. Също така се твърди, че телефонът на Тод е бил подслушван.

В този момент не изглежда да е предприето по-нататъшно действие, но посланието към Тод е напълно ясно. Последвалите запитвания от страна на CAUS до военновъздушните сили за състоянието на всяко съответно разследване на ФБР получават отговори, в които се посочва, че те не могат нито да потвърдят, нито да отрекат съществуването на такива документи.

Но ако съществуваха, те щяха да бъдат класифицирани и във всеки случай недостъпни. Този инцидент остава един от най-интригуващите в историята на потенциално опустошителни взаимодействия между НЛО и наземни военни самолети.

В архивите има и други примери. Един привидно общ елемент в тези доклади изглежда важен за читателите, когато се опитват да отговорят на въпроса, зададен в началото на тази статия. Дори и да сме готови да приемем всички тези доклади като точни разкази за исторически инциденти, все още не сме прочели нищо, където НЛО е бил първоначалният агресор.

Единствените случаи, в които аномалният обект е участвал в конфронтация или разрушително действие, са били след като човешкият пилот е инициирал взаимодействие по потенциално агресивен начин.

Ако оставим настрана произволните проблеми с безопасността на полета, разумно е да заключим, че повечето НЛО, докладвани от военните, всъщност са били „гледайте си работата“, докато човешките пилоти не са направили нещо, за да провокират ответна реакция.

Последвайте ни в Телеграм

© 2022 nepoznato.energetika-bg.com All rights reserved!

Още по темата във фейсбук:

© 2022 nepoznato.energetika-bg.com All rights reserved!