На 27 май 1840 г. великият цигулар Николо Поганини умира в Ница.

Приживе музикантът бил толкова талантлив, че мнозина са убедени – той е продал душата си на дявола. И тази легенда става още по-силна след смъртта на гениалния виртуоз.

Как иначе да си обясним, че ковчегът с тялото му е заравян повече от десет пъти и отново изкопаван.

Всичко започва с факта, че епископът на Ница, преп. Доменико Галвано, подозирайки Поганини във връзки със зли духове, забраня той да бъде погребан в местното гробище.

Красивият ковчег от орехово дърво е пренесен тайно на кораб. Приятелите на маестрото решават да го закарат в родния град на музиканта – Генуа, на който той завещава своята цигулка. Но страхливият губернатор Филип Паолучи отказва дори да пусне кораба в пристанището.

Шхуната стои на рейд три месеца. Моряците пият горчиво, твърдейки, че през нощта от тежкия ковчег се чуват тъжни въздишки и звуци на цигулка. Накрая, в резултат на дълги преговори с най-високопоставените служители на града, останките на Паганини са пренесени в мазето на замъка на граф Чесоле, приятел на великия цигулар.

Но, уви, и това не продължава дълго. Слугите започнали да се оплакват, че ковчегът блести в тъмнината с дяволска светлина.

Тялото отново е натоварено на фургон и откарано в моргата на лазарета във Вилафранка. Там обаче се разбунтували местни служители, които би трябвало вече да са свикнали с мъртвите. Но дори и на тях трупът на Паганини вдъхва неизразим ужас. Хората редовно чували стенанията и въздишките на призрака, придружени от звуците на страстна музика.

И отново приятелите на Паганини са принудени да тръгнат на път заедно с тъжния товар …

През 1842 г. цигуларят най-накрая е погребан на нос Св. Оспис, в подножието на стара кула.

През април 1844 г. останките по някаква причина отново са изровени и транспортирани до Ница.

През май 1845 г. ковчегът е върнат във вилата на граф Чесоле.
Но това не е всичко. Приятелите не се отказват маестрото да бъде погребан по християнски в гробището.

Тези усилия се увенчават с успех едва през 1876 г. – тридесет години след смъртта му!

Музикантът е погребан в общинското гробище в Парма, на повече от 100 мили от Генуа.

Но през 1893 г. ковчегът е изкопан отново, тъй като се носят слухове, че от земята се чуват странни звуци, сякаш там има живо същество. В присъствието на внука на Паганини, чешкия цигулар Франтишек Ондржичек, ковчегът е отворен. Тялото на музиканта практически се е разложило, но главата, особено лицето, било мистериозно перфектно запазено, което дава храна за нова вълна от най-невероятни слухове и клюки.

През 1897 г. ковчегът с останките на Паганини е изкопан
и накрая отново погребан в новото гробище в Парма, където все още почива.

През същата година полският художник Едуард Окун, шокиран от тази история, рисува картината „Смъртта на Паганини“ (1898), където изобразява умиращия гений и дявола, който придружава душата му в ада със звуците на цигулка…

Последвайте ни в Телеграм

© 2023 nepoznato.energetika-bg.com All rights reserved!

Още по темата във фейсбук:

© 2023 nepoznato.energetika-bg.com All rights reserved!