Настъпи ерата на двойкаджиите. Епоха, ера, чудовищно, могъщо поколение от неудачници и невежи. Не, и преди ги имаше, но преди няколко години не биеха толкова на очи.
Някак си бяха смутени от своята неграмотност, или нещо такова. А сега изглежда, че са навсякъде. Те са популярни. Невежи звезди. Неартикулирани лидери на мнение. Не можещи да свържат две думи повелители на модата.
Всички тези хора, които просто не могат да разберат разликата между „пълен“ и „непълен“ член. Които казват „аз мисля какво“. Тези, които казват „куролацията“ вместо „корелацията“. Които не могат да забравят кошмарната дума „впредвид“. И други, много други.
И вече не се срамуват от нищо.
И би било хубаво само блогърите да са неграмотни. Блогърите са успели да направят всички възможни грешки и да се покрият с всеки известен срам за краткото време на своето съществуване, така че самата дума „блогър“ в нашето общество има пренебрежително и несериозно значение. На фона на показността, нарцисизма, кражбите, маменето на абонатите, откровената грубост, глупостта и наглостта, някаква си там неграмотност вече не изглежда като порок.
Но неграмотността вече е проникнала в светая светих – медиите. Където трябва да има поне някаква редакция, поне някакъв втори поглед. Не. Самите редактори вече не знаят какво какво е . И модните списания биха били наред, не – реномирани политически издания сериозно обсъждат въпроса за „приемника на президента“, въпреки че думата „приемник“ е по-скоро нещо от радио науката, за разлика от думата „наследник“.
На никой не му пука за грамотността.
Неграмотността е навсякъде и във всичко. Невежеството е навсякъде. Невежите са лидери на мнение. Невежите са популярни блогъри. Невежите дават интервюта и учат другите как да живеят. Хората, които не си правят труда да учат сами, учат другите. Обърнато време, за Бога.
И сега знаем точно каква е причината. Всичко е просто – тези хора не са чели в детството и не четат сега. Ако беше моята воля, щях да събера всички тези модни редактори на едно място. Всички тези блогъри. Всички тези неграмотни журналисти.
Всички тези пишещи хора, които не трябва да се допускат до текст на топовен изстрел. Всички тези млади и смели. Събрани биха били, и принудени да четат. И не да четата списания. Не блогове. Не модни писатели, не някой си Коелю, не някакъв популярен Харари, който под прикритието на откровения публикува кошмарни научни глупости.
Не.
Щях да им чета Чехов. Толстой. Шекспир. Балзак, Ремарк, Маркес. Ето кой.
А в интернет бих им забранил да влизат по принцип. Докато не могат да прилагат правилно пълен и непълен член. Десет пъти от десет. Някои вероятно никога не биха могли да направят това – но за такива хора отлъчването от интернет е само от полза.
Да, точно това бих направил.
Жалко, че това едва ли е възможно.
От Интернет.
