Един африкански крал имал близък приятел, с когото израснал. Този негов приятел, коментирайки всяка ситуация, която някога се случвала в живота му, независимо дали е положителна или отрицателна, имал навика да казва: „Това е добре“.
Един ден кралят отишъл на лов. Приятелят му трябвало да подготви и да зареди оръжията на краля. Очевидно направил нещо нередно, подготвяйки един от пистолетите. Когато кралят взел пистолета от приятеля си и стрелял с него, изстрелът му откъснал палеца. Проучвайки ситуацията, както обикновено, неговият приятел казал: „Това е добре“. На което кралят отговорил: „Не, това не е добре!“ – И наредил да изпратят приятеля му в затвора.
След около една година кралят отишъл на лов в една област, където можел, според него, да се разхожда напълно безопасно. Но канибали го заловили и го завели в тяхното село. Вързали ръцете му, натрупали купчина от дърва, и завързали краля за един стълб.
Когато те се приближили за да запалят огъня, забелязали, че на краля му липсва един палеца на ръката. Поради техните суеверия те никога не яли такива хора, които имат някакъв недостатък на тялото. Развързвали го и го пуснали.
Връщайки се у дома, той си спомнил случая, когато загубил палеца си и почувствал угризения за това, как се отнесъл към своя приятел.
Той веднага отишъл в затвора, за да поговори с него.
– Ти се оказа прав – каза той – добре е , че останах без пръст.
И той му разказал всичко, което току-що се случило с него.
– Аз много съжалявам, че те вкарах в затвора, това беше лошо от моя страна.
– Не, – казал неговият приятел – това е добре!
– Какво говориш? Нима е добре, че вкарах моя приятел за една година в затвора?
– Ако не бях в затвора, то щях да бъда там с теб.
