Въз основа на вълновата концепцията и поливихровия модел на системата „импулс-отговор“, разработена от автора (http://72d0180b0f020ea.s.siteapi.org/docs/f52b95e3331753b37f23678dbe73c42836a33fb0.pdf), като отчита емпиричния фактически материал за геологията на растежа и разширяването на света, с теорията за трансформирането на планетите в звезди той формулира еко-идеологическия поглед върху съвременната криза на околната среда:
Човечеството се появява на планета на последния и етап на прехода и до състояние на звезда за да зареди планетата с липсващата и енергия.
Като механизъм за предаване на социалната енергия в недрата на планетата служи ноосферата на планетата, чрез държавно-цивилизационния процес.
Ако биосферата сформира само горната част на планетата – литосферата, то антропосферата, чрез създаването на ноосферата на планетата, „взривява“ планетата, като я превежда в ново състояние – мини-звезда тип Юпитер, а след това и Слънцето.
Екосистемата „планета-човечество“ ще се превръща в екосистема „звезда – плазмоиди.“ При това планетата, като по-мощна самоорганизираща се система, определя посоката на планетарната форма на човешкото съществуване.
Настоящата криза – е закономерен етап в цикличното развитие както на планетата, така и на човечеството. Предишният етап приключва с конфронтацията между цивилизациите на Атлантида и Хиперборея, с тяхната гибел. Тези положения са основата на „концепцията за преходния период.“
Здравето на хората, тяхната продължителност на живота, и морално – духовната нравственост, се определят от цялостното състояние на ноосферата на планетата, която действа като магнитно поле върху железни стружки, с противопоставяне на нейните демонични и ангелски сфери. Преходът на планетата в ново състояние, както винаги е катастрофален. Оцеляват знаещите и подготвените.
Автор: Александр Бугаев, Глобална екология
