Студената зима в Централна Европа е в резултат на нарушението на механизмите в „кухнята на времето“ над Атлантическия океан, причинено от лятното намаляване на площите на арктическите ледове, твърдят авторите на изследване, публикувано в списание Tellus A. 
Според немски учени от Института за полярни изследвания Алфред Вегенер (AWI) и Центъра за изследване на Земята Хелмхолц (GFZ), нагряването на въздуха от водите на Северния ледовит океан увеличава вертикалната циркулация, тъй като топлите въздушни маси се издигат нагоре и се заменят от студени. В резултат ниските слоеве на атмосферата губят стабилност и сезонните „схеми“ за разпределение на атмосферното налягане се променят както в Арктика, така и в Северния Атлантически океан.
Една от устойчивите системи на атмосферно налягане, която се променя от това, е така нареченото Арктическо колебание със сезонни Азорски максимуми и Исландски минимуми. Във взаимодействие един с друг, те създават градиент, и ако разликата в налягането е голяма, се формира силен западен вятър, носещ от Атлантика топли въздушни маси. Това течение, отдаващо влага на планинската Централна Европа, обезпечава топла и снежна зима. Ако този въздушен поток не се формира, то в Европа попада студен и сух въздух от Арктика, както се случва през последните две години.
